Revised Common Lectionary (Complementary)
Давидова песен.
15 Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.
2 Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.
3 (A)Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание.
4 (B)Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.
5 (C)Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.
6 Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.
8 Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.
9 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,
10 (D)защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление,
11 (E)Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.
10 И настана глад в оная земя. И слезе Аврам в Египет, да поживее там, понеже гладът се усили в оная земя.
11 А когато се приближаваше до Египет, рече на жена си Сара: ето, аз зная, че ти си жена хубава;
12 и египтяни, като те видят, ще рекат: тази е негова жена; и ще ме убият, а тебе ще оставят жива;
13 (A)затова кажи, че ми си сестра, та да помина добре покрай тебе, и да ми остане жива душата чрез тебе.
14 И когато дойде Аврам в Египет, египтяни видяха, че Сара е много хубава жена;
15 видяха я и фараоновите велможи и я похвалиха на фараона; и я взеха в дома фараонов.
16 (B)И покрай нея Аврам поминуваше добре; и той имаше дребен и едър добитък и осли, слуги и слугини, мъски и камили.
17 (C)Но Господ порази с тежки удари фараона и дома му поради Сара, жената Аврамова.
18 Тогава фараонът повика Аврама и рече: какво стори с мене? защо ми не обади, че тя е твоя жена?
19 Защо каза: сестра ми е? Аз щях да си я взема за жена. А сега, на ти жената: вземи (я) и си върви.
20 И отреди фараонът за него човеци, та изпроводиха него, и жена му, и всичко, що имаше (и Лота с него).
5 Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове,
2 и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ;
3 и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове.
4 (A)И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон.
5 (B)Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“;
6 (C)както и другаде казва: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.