Revised Common Lectionary (Complementary)

68 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.

^2 (A)Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).

^3 (B)Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.

⁴ Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).

^5 (C)Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.

⁶ Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.

⁷ Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,

⁸ защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.

⁹ Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,

^10 (D)защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;

¹⁹ приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.

^20 (A)Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.

^14 (A)„Защо стоим? Сбирайте се, да идем в укрепените градове и там да загинем; защото Господ, Бог наш, ни е определил да загинем и ни дава да пием вода с жлъчка, задето сме грешили пред Господа.“

^15 (B)Очакваме мир, а няма нищо добро, – време за излекуване, а ето ужаси.

^16 (C)От Дан се чуе пръхкане на конете му, от громкото цвилене на жребците му трепери цяла земя; ще дойдат и ще опустошат земята и всичко по нея, града и които живеят в него.

^17 (D)Защото, ето, Аз ще напратя върху ви змии, василиски, против които баилка няма, и те ще ви хапят, казва Господ.

¹⁸ Кога ще се утеша в тъгата си! сърцето ми се стопи.

¹⁹ Ето, слушам от далечна страна писък от дъщерята на Моя народ: нима няма Господ на Сион? нима Царят му не е там? – Защо Ме разгневиха със своите идоли, чуждоземни, нищожни?

²⁰ Мина жетва, свърши се лятото, а ние не сме спасени.

²¹ Поради съкрушението у дъщерята на моя народ и аз съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.

^22 (E)Нима няма балсам в Галаад? нима там няма лекар? А защо няма изцеление за дъщерята на моя народ?

⁴⁰ А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.

^41 (A)И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му,

⁴² защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.

⁴³ И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного,

⁴⁴ приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението ѝ престана.

^45 (B)И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?

⁴⁶ Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.

⁴⁷ Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.

⁴⁸ А Той ѝ рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!

^49 (C)Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.

⁵⁰ Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.

⁵¹ А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето.

⁵² Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.

⁵³ И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.

⁵⁴ А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани!

⁵⁵ И възвърна се духът ѝ; тя веднага стана; и Той заповяда да ѝ дадат да яде.

⁵⁶ И се почудиха родителите ѝ. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.