Revised Common Lectionary (Complementary)
12 (A)ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си;
13 (B)аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш.
14 (C)„Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми.
15 (D)Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя,
16 (E)ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“
22 (A)Тия думи изрече Господ гръмогласно към цялото ви събрание на планината изсред огън, облак и мрак (и буря), и повече не говори, и ги написа на две каменни скрижали и ми ги предаде.
23 (B)И когато чухте гласа изсред мрака, и планината гореше в огън, вие се приближихте до мене, всички началници на вашите колена и стареите ваши,
24 (C)и казаха: ето, показа ни Господ, Бог наш, славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и тоя остава жив;
25 (D)но защо сега да умираме? защото тоя голям огън ще ни погълне; ако пак чуем гласа на Господа, нашия Бог, ще умрем;
26 (E)защото има ли някаква плът, която да е чувала, както ние, гласа на живия Бог, Който говори изсред огъня, и да е останала жива?
27 (F)пристъпи ти и слушай всичко, що (ти) каже Господ, Бог наш, и ни разказвай всичко, как вото ти к аже Господ, Бог наш, а ние ще слушаме и ще изпълняваме.
28 (G)И Господ чу вашите думи, как се разговаряхте с мене, и каза ми Господ: чух думите на твоя народ, които ти говориха; всичк о, що говориха, е добро;
29 (H)о, да имаха те так ова сърце, та да се бояха от Мене и да спазваха всичките Ми заповеди през всичк и дни, за да бъде добре тям и на синовете им, вовеки!
30 иди им кажи: „върнете се в шатрите си“,
31 а ти остани тук с Мене, и Аз ще ти изрек а всичк и заповеди, наредби и закони, на които трябва да ги научиш, да постъпват (тъй) в оная земя, която им давам за владение.
32 (I)Гледайте да постъпвате тъй, както ви заповяда Господ, Бог ваш; не се отбивайте ни надясно, ни наляво;
33 (J)ходете по пътя, по к ойто ви заповяда Господ, Бог ваш, за да бъдете живи и да ви бъде добре и да проживеете дълго време в оная земя, която ще получите за владение.
4 Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.
2 (A)Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.
3 (B)А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: „затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“, макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.
4 (C)Защото нейде е казано за седмия ден тъй: „и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“.
5 (D)И пак там: „не ще влязат в покоището Ми“.
6 И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,
7 (E)пак определя един ден, „днес“, думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си“.
8 Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.
9 (F)Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.
10 Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.
11 И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.