Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁰ „Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си.

¹¹ Аз казвах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света;

^12 (A)жилището ми се снема от мястото и се отнася от мене като овчарска колиба; трябва да отрежа като тъкач живота си; Той ще ме от основа отреже; денем и нощем чаках, че Ти ще ми пратиш смърт.

^13 (B)Чаках до заранта; като лъв Той съкрушаваше всичките ми кости; ден и нощ чаках, че ще ми пратиш смърт.

¹⁴ Като жерав, като лястовичка издавах звукове, като гълъб тъгувах; очите ми унило гледаха към небето: Господи! утеснен съм; спаси ме.

¹⁵ Какво да кажа? Той ми каза, – Той и стори. Тихо ще прекарвам всички години на живота си, помнейки тъгата на душата си.

¹⁶ Господи! Тъй живеят, и във всичко това е животът на моя дух; Ти ще ме изцериш, ще ми даруваш живот.

^17 (C)Ето, за добро ми беше силната тъга, и Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове.

^18 (D)Защото не преизподнята Тебе слави, не смъртта Тебе възхваля, не слезлите в гроб се уповават на Твоята истина.

^19 (E)Живият, само живият ще Те прослави, както аз сега; баща ще възвести на децата Твоята истина.

^20 (F)Господ ще ме спаси; и ние във всички дни на нашия живот със звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен.“

8 ^(A)Господ каза на Иисуса: не бой се и не се ужасявай; вземи със себе си всички мъже, способни за война, стани, иди към Гай; ето, Аз предавам в ръцете ти гайския цар и народа му, града му и земята му;

^2 (B)направи с Гай и царя му същото, каквото направи с Иерихон и царя му, само плячката и добитъка му си поделете; тури засада зад града.

³ Иисус и всички мъже, способни за война, станаха да идат към Гай, и избра Иисус трийсет хиляди души храбри и ги изпрати през нощта,

^4 (C)и даде им заповед, като каза: гледайте, вие ще бъдете на засада зад града; не се отдалечавайте от града и бъдете всички готови;

^5 (D)аз пък и всички мъже, които са с мене, ще се приближим до града и щом (жителите гайски) излязат срещу нас, както и по-напред, ние ще побегнем от тях;

^6 (E)те ще се втурнат подире ни, тъй че ние ще ги отвлечем от града, защото те ще кажат: „бягат от нас, както и по-напред“; кога побегнем от тях,

⁷ вие станете от засадата и завладейте града, и Господ, Бог ваш, ще го предаде в ръцете ви;

⁸ кога превземете града, запалете града с огън, направете според думата Господня; гледайте, аз ви заповядвам.

⁹ Тъй ги изпрати Иисус, и те отидоха в засада и заседнаха между Ветил и Гай, на запад от Гай; а Иисус пренощува оная нощ сред народа.

^10 (F)Като стана сутринта рано, Иисус прегледа народа и тръгна той и старейшините Израилеви пред народа за Гай;

¹¹ и всички мъже, способни за война, които бяха с него, тръгнаха, приближиха се и дойдоха до града (откъм изток, а засадата беше на запад от града),

¹² и разположиха стан на север от Гай, а между тях и Гай имаше долина. След това Иисус взе до пет хиляди души и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града.

¹³ И целия стан, който беше на север от града, народът си разположи тъй, че задната част беше на запад от града. А Иисус отиде оная нощ всред долината.

¹⁴ Щом гайският цар видя това, стана рано и излезе веднага с жителите градски против Израиля на бой, той и целият му народ, на определеното място пред равнината; но той не знаеше, че против него има засада зад града (му).

¹⁵ Иисус и цял Израил като че уж разбити от тях, побягнаха към пустинята;

¹⁶ а те извикаха целия народ, който беше в града, за да ги гонят, и, гонейки Иисуса, отдалечиха се от града;

¹⁷ и не остана в Гай и Ветил нито един човек, който да не бе се спуснал подир Израиля; а града си оставиха отворен, гонейки Израиля.

¹⁸ Тогава Господ каза на Иисуса: простри копието, що е в ръката ти, към Гай, понеже Аз ще го предам в ръцете ти (и засадата веднага ще стане от мястото си). Иисус простря към града (ръката си и) копието, що бе в ръката му.

¹⁹ А засадниците станаха веднага от мястото си и се втурнаха, щом той си простря ръката, влязоха в града, превзеха го и начаса предадоха града на огън.

²⁰ Жителите гайски, като се озърнаха назад, видяха, че от града се дига дим към небето. И нямаше накъде да бягат – нито нататък, нито насам; защото народът, който бягаше към пустинята, обърна се срещу гонителите.

²¹ Иисус и цял Израил, като видяха, че засадниците превзеха града и от града се дига дим (към небето), върнаха се и почнаха да убиват гайчани;

^22 (G)а ония от града излязоха против тях тъй, че те се намираха посред израилтяните, от които едни бяха от една страна, а други от друга; тъй ги разбиха, че не оставиха от тях нито един жив, нито избягал;

²³ а гайския цар хванаха жив и го доведоха при Иисуса.

^3 (A)Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно.

^4 (B)В борбата си против греха още не сте се противили до кръв

^5 (C)и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: „сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.

^6 (D)Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“.

⁷ Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

⁸ Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни, деца, а не синове.

^9 (E)При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях; не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?

^10 (F)Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя за полза, та да участвуваме в Неговата светост.

¹¹ Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.

^12 (G)Затова „укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене“

¹³ и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а поскоро да се изцери.