Revised Common Lectionary (Complementary)
15 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.
16 Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:
17 Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.
18 После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.
19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?
20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.
21 Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.
103 (По слав. 102). Давидов <псалом>. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене <нека хвали> светото Му име.
2 Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.
3 <Той е>, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;
4 <Който> изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;
5 <Който> насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, <Тъй щото> младостта ти се подновява като на орел.
6 Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.
7 Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.
8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи <гняв> до века.
10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
11 Защото колкото е високо небето от земята, <Толкова> голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
12 Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.
13 Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.
14 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията <му>,
2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб <във вярата, яде само> зеленчук.
3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.
4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден <еднакво>. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.
10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 Защото е писано: - "<Заклевам се> в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога".
12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?
22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.
23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.
25 И понеже нямаше с <какво> да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.
26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.
28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш.
29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, <да лежи> докле изплати дълга.
31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите <да го изтезават> докле изплати целия дълг.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.
© 1995-2005 by Bibliata.com