Revised Common Lectionary (Complementary)

⁷ Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.

⁸ Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,

⁹ Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;

¹⁰ Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.

¹¹ Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.

¹² Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

¹³ Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?

¹⁴ Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

¹⁵ И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

⁷ В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни Всичките желателни неща, които имаше от древни времена, Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага; Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

⁸ Тежко съгреши ерусалимската <дъщеря>, затова се отмахна като нечисто нещо; Всички, които бяха я почитали, презряха я, защото видяха голотата й; А тя въздиша и обръща гърба си.

⁹ Нечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; Виж, Господи, скръбта ми, <вика тя>, защото неприятелят се възвеличи.

¹⁰ Противникът е прострял ръката си върху всичките й желателни неща; Защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците, За които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

¹¹ Всичките й люде въздишат и искат хляб; Дадоха желателните си неща за храна, за да се възобнови животът <им>; Виж, Господи и погледни; защото станах унижена.

¹⁷ Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века].

¹⁸ Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда.

¹⁹ Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става.

²⁰ Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.

²¹ Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.

²² С тях се е случило <това, което казва> истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня <се върна> да се валя в тинята.