Revised Common Lectionary (Complementary)

13 (По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене?

² До кога ще имаш борба ³ Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт;

⁴ Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.

⁵ Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти.

⁶ Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.

8 В третата година от царуването на цар Валтасара видение ми се яви, на мене Даниила, подир онова, което бе ми се явило по-напред.

² Видях във видението, (а когато видях, бях в замъка Суса, който е в областта Елам; и когато видях във видението бях при потока Улай), -

³ прочее повдигнах очите си и видях, и, ето, стоеше пред реката един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израснал по-после.

⁴ Видях, овенът че бодеше към запад, към север, и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; но постъпваше по волята си, и се носеше горделиво.

⁵ А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.

⁶ Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила.

⁷ И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му.

⁸ За това, козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити рога към четирите небесни ветрища.

⁹ И из единия от тях излезе един малък рог, който наголемя твърде много към юг, към изток и към славната земя.

¹⁰ Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.

¹¹ Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната жертва; и мястото на светилището му се съсипа.

¹² И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната жертва, поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, стори по волята си, и успя.

¹³ Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на тогоз, който говореше: Докога се простира видението за всегдашната жертва, и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?

¹⁴ И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.

²⁶ Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁷ но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

²⁸ Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

²⁹ тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

³⁰ Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

³¹ Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.