Revised Common Lectionary (Complementary)
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
35 но във всеки народ оня, който му се бои и върши правото, угоден му е.
36 Словото, което той прати на Израиляните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (който е господар на всички),
37 това слово вие знаете, което, след кръщението, проповядвано от Йоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,
38 именно, Исус от Назарет,_ 39 И ние сме свидетели на всичко що извърши той и в Юдейската земя и в Ерусалим; когото и убиха, като го повесиха на дърво.
41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него след като възкръсна от мъртвите.
42 И заръча ни да проповядваме на людете, и да свидетелствуваме, че тоя е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.
43 За него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в него, ще получи чрез неговото име прощение на греховете си.
6 И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина дълго стояли на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, дълго стояли на дрождията си, пречистени.
7 И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.
8 Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил това ,
9 И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се зарадваме и развеселим в спасението Му.
118 (По слав. 117). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.
2 Нека каже сега Израил, Че неговата милост трае до века.
14 Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител,
15 Глас на радост и на избавление се чува в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела.
16 Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела.
17 Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни,
18 Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми портите на правдата; Ще вляза в тях и ще прославя Господа.
20 Това са Господните порти, В които ще влязат праведните.
21 Ще те славословя, защото си ме послушал, И станал си ми избавител.
22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,
23 От Господа е това, И чудно е в нашите очи.
24 Тоя е денят, който Господ е направил; Нека се радваме и се развеселим в Него.
15 Още, братя, напомнювам ви благовестието, което ви проповядвах, което приехте, в което стоите,
2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, 3 Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
7 че после се яви на Якова, тогава на всички апостоли;
8 а най-после от всички яви се на мене, като на някой изверг.
9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека защото гоних Божията църква,
10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, 11 И тъй, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядвахме и те и аз, и вие така сте повярвали.
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
35 но във всеки народ оня, който му се бои и върши правото, угоден му е.
36 Словото, което той прати на Израиляните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (който е господар на всички),
37 това слово вие знаете, което, след кръщението, проповядвано от Йоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,
38 именно, Исус от Назарет,_ 39 И ние сме свидетели на всичко що извърши той и в Юдейската земя и в Ерусалим; когото и убиха, като го повесиха на дърво.
41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него след като възкръсна от мъртвите.
42 И заръча ни да проповядваме на людете, и да свидетелствуваме, че тоя е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.
43 За него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в него, ще получи чрез неговото име прощение на греховете си.
20 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2 Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
3 И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;
4 И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.
5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
9 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,
12 и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
13 И те - казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
14 Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
15 Казва - Исус: Жено защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
16 Казва - Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
17 Казва - Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
18 Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той - казал това.
16 О Тя отиде и извести на тия, които бяха Го придружавали, и които Го жалееха и плачеха.
2 И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгрея слънцето.
3 И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?_ 4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.
5 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.
6 А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото гдето Го положиха.
7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.
8 И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и никому не казаха нищо, защото се бояха.