Revised Common Lectionary (Complementary)
17 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.
2 И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.
3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:
4 Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.
5 Не ще се именуваш вече Аврам**, но името ти ще бъде Авраам++; защото те направих отец на множество народи.
6 Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.
7 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството след тебе.
15 После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя*; но Сара+ да бъде името й.
16 Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
13 Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.
14 Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено;
15 понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.
16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,
17 (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".
19 Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, 20 обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,
21 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
22 Затова му се вмени за правда.
23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,
25 Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.
31 И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32 И явно говореше тая дума. А Петър го взе настрана и почна да Го мъмри.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.
35 Защото който иска да спаси живота*(Или душата; така и до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
36 Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.
2 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.
3 Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.
4 И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса.
5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия;
6 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.
7 И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.
8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.
9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.