Revised Common Lectionary (Complementary)
29 (По слав. 28). Давидов псалом. Отдайте Господу, вие синове на силните, Отдайте Господу слава и могъщество.
2 Отдайте Господу дължимата на името Му слава; Поклонете се Господу в света премяна.
3 Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми: Господ гърми над големите води,
4 Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен.
5 Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри,
6 И прави да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си.
7 Гласът Господен разцепва огнените пламъци.
8 Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис.
9 Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва лесовете; А в храма Му всеки възгласява Слава!
10 Господ седна Цар над Потопа; Да! Господ седна Цар до века.
11 Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.
2 И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки:
2 Аз отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен.
3 Пази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му, заповедите Му, съдбите Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и на където и да се обръщаш;
4 За да утвърди Господ думата, с който е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.
10 И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град.
11 А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.
12 И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо.
5 А еднаж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
2 И видя две ладии, спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
3 И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
4 И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,
10 също и Яков и Иоан, синове на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.