Revised Common Lectionary (Complementary)
52 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща*. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.
2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.
3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).
4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.
5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села).
6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:
7 Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.
8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.
9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.
24 След това Исус събра всичките Израилеви племена в Сихем и свика старейшините на Израиля, началниците им, съдиите им надзирателите им; и те се представиха пред Господа.
2 И Исус каза на всичките люде: Така говори Господ Израилевият Бог: В старо време оттатък реката живееха бащите ви, Тара, Авраамовият баща и Нахаровият баща, и служеха на други богове.
11 И вие преминахте Иордан та дойдохте в Ерихон; и воюваха против вас ерихонските мъже; амонците, ферезейците, ханаанците, хетейците, гергесейците, евейците и евусейците; и Аз ги предадох в ръцете ви.
12 И изпратих пред вас стършели, които изгониха от пред вас двамата аморейски царе, - не с твоя нож, нито с твоя лък.
13 И дадох ви земя на която не бяхте положили труд, и градове, които не бяхте съградили, и вие живеете в тях; и ядете от лозя и маслини, които не сте садили.
14 Сега, прочее, бойте се от Господа, и служете Му с искреност и истина; и махнете боговете, на които служеха бащите ви оттатък реката и в Египет, и служете Господу.
15 Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, - на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу.
16 И людете в отговор казаха: Не дай, Боже, да оставим Господа, за да служим на други богове!
17 защото Господ нашият Бог, Той е, Който изведе нас и бащите ни из Египетската земя, от дома на робството, и Който извърши пред нас ония големи знамения, и ни опази през целия път, по който пътувахме, и между всичките племена, през сред които минахме.
18 Тоже Господ изгони от пред нас всичките племена, аморейците, които живееха в тая земя. За това и ние ще служим Господу, защото Той е нашият Бог.
19 Но Исус каза на людете: Не ще можете да служите Господу; защото Той е Бог пресвет; Той е Бог ревнив; не ще да прости престъпленията и греховете ви.
20 Защото, ако оставите Господа и служите на чужди Богове тогава Той ще се обърне и ще ви стори зло и ще ви изтреби, въпреки добрата, което ви е сторил.
21 А людете казаха на Исуса: Не, но Господу ще служим.
22 Тогава Исус каза на людете: Вие сте свидетели против себе си, че си избрахте Господа, за да Му служите; (и те рекоха: Свидетели сме);
23 сега, прочее, махнете чуждите богове, които са всред вас, и преклонете сърцата си към Господа Израилевия Бог.
24 И людете казаха на Исуса: На Господа нашия Бог ще служим, и Неговия глас ще слушаме.
25 И тъй, в същия ден Исус направи завет с людете, и им постави закон и постановление в Сихем.
26 И Исус написа тия думи в книгата на Божия закон; и взе голям камък та го изправи там подир дъба, който е близо при Господното светилище.
27 И Исус каза на всичките люде: Ето тоя камък ще ни бъде за свидетел, защото той чу всичките думи, които Господ ни говори, и той ще ви бъде за свидетел, в случай, че се откажете от вашия Бог.
28 Така Исус разпусна людете, да отидат всеки в наследството си.
9 Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
10 Както е писано: 11 Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.
12 Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".
13 "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им"
14 "Техните уста са пълни с клевета и горест".
15 "Нозете им бързат да проливат кръв;
16 Опустошение и разорение има в пътищата им;
17 И те не знаят пътя на мира",
18 "Пред очите им няма страх от Бога".
19 А знам, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.
20 Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха,
21 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
22 сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исус Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разликат