Revised Common Lectionary (Complementary)
10 (A)Бог видя делата им и това, че те се отрекоха от лошите си дела. Разкая се Бог за злото, което им бе предрекъл, и не го извърши.
Божият гняв и милост
4 Това изобщо не се понрави на Йона и той много се ядоса. 2 (B)Помоли се на Господа, казвайки: „О, Господи, не Ти ли казах това, още когато бях в своята страна? Затова и побягнах към Тарсис, защото знам, че Ти си благ и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за наказанията. 3 (C)И сега, Господи, вземи ми живота! Защото за мен е по-добре да умра, отколкото да живея.“ 4 Господ му отговори: „Мислиш ли, че с право се ядосваш?“
5 Йона напусна града и се оттегли на изток от него, където си направи навес и седна на сянка, за да види какво ще се случи с града. 6 Господ заповяда на едно растение да израсте до Йона, за да му прави сянка и да го успокои в негодуванието му. Йона много се зарадва на растението. 7 На другия ден призори Бог изпрати един червей да прегризе растението, така че то да изсъхне. 8 А щом слънцето изгря, Бог изпрати горещ източен вятър. Слънцето напичаше главата на Йона, така че той изнемогваше и предпочиташе да умре, отколкото да живее.
9 Бог му каза: „Прав ли беше да се гневиш толкова много за растението?“ А Йона му отговори: „Възнегодувах, даже пожелах смъртта си.“
10 Тогава Господ му каза: „На теб ти е жал за растението, за което не си се трудил и не си отглеждал, което израсна за една нощ и за една нощ загина, 11 а на Мен не трябва ли да ми е жал за Ниневия, големия град, където живеят повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясно от ляво, а освен тях и многоброен добитък?“
Възхвала на Божието царство
145 Хвалебна песен на Давид.
Ще Те величая, Боже мой, Царю,
и ще прославям Твоето име отвека и довека.
2 (A)Всеки ден ще Те прославям
и за вечни времена ще величая Твоето име.
3 (B)Велик е Господ и достоен за възхвала
и Неговото величие е неизследимо.
4 (C)Възхвалата на делата Ти ще преминава от род в род
и те ще свидетелстват за Твоето величие.
5 Ще възвестявам великолепната слава на Твоето величие
и словата за Твоите чудни дела.
6 И те ще говорят за силата на Твоите страшни дела
и за Твоето величие ще разгласявам.
7 Ще възвестяват спомена за Твоята велика благост
и ще ликуват поради Твоята правда.
8 (D)Милостив и благ е Господ,
дълготърпелив и многомилостив.
21 (A)Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка. 22 Ако ли живеенето ми в плът е плодотворно, не зная кое да предпочета. 23 Привличат ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христос, защото това е много по-добро. 24 Но да остана в плът е по-необходимо за вас. 25 Аз зная със сигурност, че ще остана и ще бъда заедно с всички вас за ваш напредък и за радост във вярата, 26 тъй че когато дойда повторно при вас, да можете чрез мене много повече да бъдете хвалени заради единението с Иисус Христос.
Съвети за твърдост във вярата
27 (B)Само живейте достойно за Христовото благовестие, та било че дойда и ви видя, било че отсъствам, да чувам за вас, че устоявате в единомислие и като един се борите за благовестената вяра. 28 Изобщо не се плашете от противниците: това ще е доказателство за тяхната гибел и за вашето спасение. И това е от Бога, 29 защото на вас е дадено не само да вярвате в Христос, но и да страдате за Него, 30 като водите същата борба, каквато видяхте, че аз водих, и сега чувате, че водя.
Притча за работниците на лозето
20 „Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си. 2 Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си. 3 А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети. 4 И на тях рече: ‘Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.’ Те отидоха. 5 Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото. 6 Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: ‘Защо стоите тук цял ден без работа?’ 7 Те му отговориха: ‘Никой не ни е наел.’ Той им каза: ‘Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.’ 8 (A)А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: ‘Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.’ 9 И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий. 10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий. 11 И като получиха, зароптаха против стопанина 12 и казаха: ‘Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.’ 13 А той в отговор каза на един от тях: ‘Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене? 14 Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе. 15 Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?’ 16 (B)Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.