Revised Common Lectionary (Complementary)
Вината на Израил и милостта на Бога
Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
2 (C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
3 (D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
4 (F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5 (G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
6 (H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
7 Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
8 (I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
17 (A)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (B)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (C)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (D)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (E)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (F)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (G)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
26 Когато дойдеш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, и се заселиш в нея, 2 (A)вземи първите плодове, които си добил от полето в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде, сложи ги в кошница и иди на мястото, което Господ, твоят Бог, избере, за да пребъдва името Му там. 3 Тогава се яви пред свещеника, който по това време ще бъде там, и му кажи: „Днес изповядвам пред Господа, твоя Бог, че влязох в страната, за която Господ се е клел на предците ни, че ще ни даде.“ 4 Свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я сложи пред жертвеника на Господа, твоя Бог. 5 (B)А ти в отговор кажи пред Господа, своя Бог: „Моят баща беше скитащ арамеец, той отиде в Египет и живя като пришълец с малък брой хора, но там от него произлезе голям, силен и многоброен народ. 6 Но египтяните се отнасяха зле с нас, унизяваха ни и ни налагаха тежка работа. 7 Тогава ние се обърнахме към Господа, Бога на предците ни, и Господ чу нашите вопли, видя бедите ни, мъките ни и неволите ни. 8 (C)И Господ ни изведе от Египет със силна ръка и издигната десница, със страшни знамения и чудеса, 9 доведе ни на това място и ни даде тази страна – страна, където текат мляко и мед. 10 Затова, ето сега донесох първите плодове от страната, която Ти, Господи, ми даде.“ Тогава ги постави пред Господа, своя Бог, 11 и се веселете за всички блага, които Господ, твоят Бог, даде на тебе и на дома ти – ти, левитът и пришълецът, който живее сред вас.
12 (D)Когато в третата година, годината за плащане на десятъка, отделиш десятъка от всичко, което е родила земята ти, и го дадеш на левита, на пришълеца, на сирачето и вдовицата, за да ядат в селищата ти и да се наситят, 13 тогава кажи пред Господа, своя Бог: „Събрах всичко, което е свято в къщата ми, и го дадох на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата според всички заповеди, които си ми дал; аз не престъпих Твоите заповеди и не ги забравих; 14 не съм ял от него по време на скръб, не съм го изразходвал за нещо нечисто, нито съм давал от него за мъртвец. Послушах гласа на Господа, своя Бог, изпълних всичко, каквото Ти ми заповяда. 15 Погледни от святото Си жилище, от небесата, и благослови Своя народ Израил и страната, която ни даде, както си се клел на предците ни – страна, където текат мляко и мед.“
37 (A)Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ 38 А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. 39 (B)Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ 40 (C)И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ 41 (D)(E)И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.
Животът в първата християнска община
42 Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. 43 (F)(G)Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. 44 А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, 45 (H)продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. 46 И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, 47 като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата[a] такива, които се спасяваха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.