Revised Common Lectionary (Complementary)
7 „Слушай, народе Мой, и Аз ще говоря,
Израиле, и ще свидетелствам срещу тебе.
Аз съм Бог, Аз съм твой Бог.
8 Няма да те укорявам за твоите жертви –
твоите всеизгаряния са пред Мене постоянно.
9 Не Ми е нужно да вземам телета от твоя дом,
нито козли от твоите кошари,
10 понеже всички животни в гората са Мои
и добитъкът по хилядите хълмове.
11 Познавам всички птици, които са във въздуха,
и всичко, което се движи по полето, е Мое.
12 (A)Ако бих огладнял, не бих ти казал,
понеже Мои са светът и всичко, което го изпълва.
13 Ям ли месо от теле
и пия ли кръв от козли?
14 Принеси възхвала на Бога като хвалебна жертва
и изпълни своите обети към Всевишния.
15 Призови Ме в ден на беда.
Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш.“
40 (A)Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господа.
41 Нека възвисим нашите сърца и ръце към Господа в небесата.
42 Ние се отметнахме и разбунтувахме. Ти не ни пощади.
43 Ти се облече с гняв и ни преследваше; умъртвяваше ни, не ни съжали.
44 (B)Ти закри Себе Си с облак, за да не достига молитвата ни до Тебе.
45 (C)Направил си ни като смет и отвращение сред народите.
46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47 Паника и яма, опустошение и разорение налетяха върху нас.
48 Потоци вода лее окото ми за гибелта на дъщерята на моя народ.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, понеже няма преставане,
50 докато не погледне Господ милостиво и не види от небесата.
51 Окото ми прави да страда моята душа заради всички дъщери на моя град.
52 (D)Защото без причина моите врагове дебнеха да ме хванат като птичка.
53 Захвърлиха живота ми в яма и ме затрупаха с камъни.
54 Водите се издигнаха до главата ми. Аз си казах: „Загинах.“
55 (E)От дълбоката яма призовах името Ти, Господи.
56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си за моята въздишка и за моя плач!
57 Ти се приближаваше, когато Те призовавах, и казваше: „Не бой се!“
58 Ти защитаваше, Господи, делото на моята душа, изкупваше моя живот.
На остров Малта
28 След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. 2 Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. 3 Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му. 4 Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“ 5 Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло. 6 (A)А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.
7 Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена. 8 И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели. 9 След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха. 10 Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.