Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁶ Така казва Господ, Който прави път в морето, И пътека в буйните води,

¹⁷ Който изважда колесници и коне, войска и сила: Те всички ще легнат, няма да станат; Унищожиха се, угаснаха като фитил.

¹⁸ Не си спомняйте предишните неща, Нито мислете за древните събития.

¹⁹ Ето, Аз ще направя ново нещо; Сега ще се появи; не ще ли внимавате в него? Да! ще направя път в пустинята, И реки в безводната земя.

²⁰ Полските зверове ще Ме прославят, - Чакалите и камилоптиците, - Защото давам вода в пустинята, Реки в безводната земя, За да напоя людете Си, избраните Си,

²¹ Людете, които създадох за Себе Си, За да оповестяват хвалата Ми.

126 (По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

² Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.

³ Господ извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.

⁴ Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.

⁵ Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

⁶ Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.

⁴ При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,

⁵ <бидейки> обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,

⁶ по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.

⁷ Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.

⁸ А още всичко считам като загуба заради <това> превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам <всичко> за измет, само Христа да придобия,

⁹ и да се намеря в Него, без да имам <за> своя правда <оная>, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, <то ест>, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,

¹⁰ за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,

¹¹ дано всякак достигна възкресението на мъртвите.

¹² Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.

¹³ Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно <правя>, - като забравям задното и се простирам към предното,

¹⁴ пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.

12 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

² Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

³ Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

⁴ Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

⁵ Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

⁶ А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.

⁷ Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

⁸ Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.