Revised Common Lectionary (Complementary)
Бог – Съдия над всички
94 (A)Господи Боже, на Когото принадлежи отмъщението,
Боже, на Когото принадлежи отмъщението, възсияй.
2 (B)Издигни се Ти, Съдия на земята,
отдай на горделивите това, което им се пада.
3 (C)Господи, докога нечестивите,
докога нечестивите ще тържествуват?
4 (D)Те бъбрят, говорят надменно;
всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Те съкрушават народа Ти, Господи,
и притесняват наследството Ти;
6 убиват вдовицата и чужденеца,
умъртвяват сирачетата
7 (E)и казват: Господ няма да види,
нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 (F)Разсъдете вие, безумни между народа!
Вие, глупави, кога ще поумнеете? –
9 (G)Онзи, Който е поставил[a] ухото, не чува ли?
Който е създал окото, не вижда ли?
10 (H)Онзи, Който вразумява народите, Който учи човека на знание,
не изобличава ли?
11 (I)Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 (J)Блажен онзи човек, когото Ти, Господи, вразумяваш
и когото учиш от закона Си,
13 за да го успокояваш през дните на нещастието,
докато се изкопае ров за нечестивия.
14 (K)Защото Господ няма да отхвърли народа Си,
нито ще остави наследството Си;
15 понеже съдът пак ще се съобразява с[b] правдата
и всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Кой ще стане за мене против злодеите,
кой ще застане с мене против онези, които вършат беззаконие?
17 (L)Ако не ми беше помогнал Господ,
душата ми без малко щеше да се пресели в мълчанието.
18 (M)Когато казах: Подхлъзва се кракът ми,
тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 Сред множеството грижи на сърцето ми
Твоите утешения веселят душата ми.
20 (N)Ще има ли нещо общо с Тебе седалището на беззаконието,
което е скроено да върши зло чрез закон?
21 (O)Те се опълчват против душата на праведния
и осъждат невинна кръв.
22 (P)Но Господ е високата моя кула,
моят Бог е канара, при която се крия.
23 (Q)Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие
и ще ги отсече в нечестието им;
Господ, нашият Бог, ще ги отсече.
Ноемин и Рут – връщане във Витлеем
1 (A)В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя.
2 (B)Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там.
3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.
4 И синовете ѝ си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.
5 След това Маалон и Хелеон умряха – и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.
6 (C)След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си и му дал хляб.
7 И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя,
8 (D)Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене.
9 (E)Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно.
10 След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.
11 (F)Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?
12 Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,
13 (G)вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мен.
14 (H)А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея.
15 (I)Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея.
16 (J)А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог.
17 (K)Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи Господ, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе.
18 (L)Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава.
19 (M)И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е?
20 А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин[a], наричайте ме Мара[b], защото Всесилният много ме огорчи.
21 (N)Задоволена с всичко излязох, а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като Господ ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие?
22 (O)Така се върнаха Ноемин и снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.
Отношение към старите хора и вдовиците
5 (A)Стар човек не порицавай, а го увещавай като баща, по-младите – като братя,
2 старите жени – като майки, по-младите – като сестри, със съвършена чистота.
3 (B)Почитай вдовиците, които наистина са вдовици.
4 (C)Но ако някоя вдовица има деца или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си; защото това е угодно пред Бога.
5 (D)А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и постоянства в молби и молитви нощем и денем;
6 но онази, която живее сладострастно, жива е умряла.
7 (E)Заръчвай и това, за да бъдат непорочни.
8 (F)Но ако някой не се грижи за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.