Revised Common Lectionary (Complementary)
Божията сила и благост
65 (A)За първия певец, Давидов псалом. Песен.
Теб чака хваление, Боже, в Сион;
и пред Тебе ще се изпълни оброкът.
2 Ти, Който слушаш молитва,
при Тебе ще идва всяка твар.
3 (B)Беззакония ме надвиха;
но престъпленията ни – Ти ще ги очистиш.
4 (C)Блажен човекът, когото избираш
и приемаш, за да живее в Твоите дворове;
ще се наситим от благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
5 (D)С ужасни неща ще ни отговаряш в правда,
Боже, Избавителю наш,
надеждо на всичките земни краища
и на онези, които са далеч по море –
6 (E)Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините,
препасан с могъщество,
7 (F)Който правиш да утихва шумът на морето,
бученето на вълните му и размирието на племената.
8 Така и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения.
Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта;
9 (G)като посещаваш земята и я напояваш,
Ти я обогатяваш преизобилно.
Реките Божии са пълни с вода,
за да дадеш жито на народа Си,
защото така си приготвил земята;
10 като напояваш нейните бразди,
изравняваш буците ѝ;
като я размекваш с капките на дъжда,
благославяш поникналото от нея;
11 върху годината на благостта Си слагаш венец
и от следите Ти капе тлъстина.
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си
и хълмовете се опасват с радост;
13 (H)ливадите се обличат със стада
и долините се покриват с жито;
възклицават, също и пеят.
Чудото на спиране на слънцето и луната. Победата над петимата аморейски царе
10 (A)А когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление и че както постъпил с Йерихон и царя му, така направил и с Гай и царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израил и останали с тях,
2 (B)много се уплашиха, той и народът му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, беше по-голям от Гай и всичките му мъже бяха силни.
3 Затова йерусалимският цар Адониседек изпрати хора при хевронския цар Оам, при ярмутския цар Пирам, при лахийския цар Яфий и при еглонския цар Девир да им предложат:
4 (C)Елате при мен и ми помогнете. И нека поразим Гаваон, защото е сключил мир с Исус и с израилтяните.
5 (D)И така, тези петима аморейски царе се събраха: йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, и отидоха заедно с войските си, разположиха стан пред Гаваон и воюваха против него.
6 (E)Тогава гаваонците пратиха известие до Исус в стана в Галгал: Не изоставяй слугите си. Ела бързо при нас, избави ни и ни помогни, защото против нас се събраха всичките аморейски царе, които живеят в хълмистата страна.
7 (F)И така, Исус тръгна от Галгал, той и всичките военни мъже с него, и всичките силни и храбри мъже.
8 (G)А Господ каза на Исус: Не се плаши от тях, защото ги предадох на тебе; никой от тях няма да устои пред теб.
9 И така, Исус ги нападна внезапно, след като цялата нощ беше вървял от Галгал.
10 (H)И Господ ги хвърли в смут пред Израил; Исус им нанесе голямо поражение в Гаваон и ги преследва по склона, по който се отива за Веторон, и ги поразяваше, докато стигна до Азика и Макида.
11 (I)А докато бягаха от Израил по протежение на склона при Веторон, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето, като градушка, близо до град Азика, и неприятелите им измряха. Загиналите от камъните на градушката бяха повече от онези, които израилтяните убиха с меч.
12 (J)Тогава Исус се обърна към Господа – в деня, когато Господ предаде аморейците на израилтяните, и каза в присъствието на целия Израил:
Спри, слънце, над Гаваон
и ти, луна, над долината Еалон.
13 (K)И слънцето застана на място и луната се спря,
докато народът отмъщаваше на неприятелите си.
Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана сред небето и не бързаше да си отиде почти цял ден.
14 (L)Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – Господ да послуша така човешки глас; защото Господ воюваше за Израил.
Исус Христос ходи по водата
45 (A)И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46 (B)След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
47 (C)И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.
52 (D)Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.