Revised Common Lectionary (Complementary)
23 Онези пък, които излизат в морето с кораби
и вършат работи в големи води,
24 те виждат делата на Господа
и чудесата Му в дълбочините,
25 (A)защото когато заповядва и довежда бурния вятър,
който повдига морските вълни,
26 (B)те се издигат до небесата и пак се спускат до дълбочините;
душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни,
и целият им разсъдък ги напуска.
28 (C)Тогава викат към Господа в бедствието си;
и Той ги извежда от утесненията им;
29 (D)превръща бурята в тишина
и вълните ѝ утихват.
30 Тогава те се веселят, защото вълните са утихнали;
така Той ги завежда в желаното от тях пристанище.
31 (E)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
32 (F)нека Го и възвисяват в събранието на народа
и нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
21 Хората чакаха да ме слушат
и мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 След моите думи те не прибавяха нищо;
словото ми капеше върху тях;
23 (A)очакваха ме като дъжд
и устата им зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние;
и те не можаха да помрачат[a] светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им,
и живеех като цар сред войската,
като онзи, който утешава наскърбените.
Сегашното бедствено положение е незаслужено
30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;
2 защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им –
хора, чиято жизненост беше изчезнала?
3 От немотия и глад те бяха измършавели;
гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 между храстите късаха слез
и корените на хвойна им бяха за храна.
5 Бяха изгонени измежду хората,
които викаха след тях като след крадци.
6 Живееха в пукнатините на долините,
в дупките на земята и на скалите.
7 Ревяха между храстите.
събираха се под тръните;
8 безумни и безчестни,
те бяха изгонени от земята.
9 (B)А сега аз им станах песен,
още съм им и за поговорка.
10 (C)Гнусят се от мен, отдалечават се от мен
и не се свенят да плюят в лицето ми.
11 (D)Тъй като Бог е съсипал достолепието ми[b] и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мен.
12 (E)Отдясно въстават тези изроди,
тласкат краката ми
и приготвят против мене гибелните си намерения[c],
13 развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
14 Идват като през широк пролом;
гибелно се нахвърлят върху мен.
15 Ужаси се обърнаха върху мене;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
Пътуването към Йерусалим
21 А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам – в Патара.
2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.
3 А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.
4 (A)И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.
5 (B)Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.
6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.
8 (C)А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.
9 (D)А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10 (E)И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
11 (F)И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.
13 (G)Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.
14 (H)И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.
15 И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.
16 С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.