Revised Common Lectionary (Complementary)
23 Онези пък, които излизат в морето с кораби
и вършат работи в големи води,
24 те виждат делата на Господа
и чудесата Му в дълбочините,
25 (A)защото когато заповядва и довежда бурния вятър,
който повдига морските вълни,
26 (B)те се издигат до небесата и пак се спускат до дълбочините;
душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни,
и целият им разсъдък ги напуска.
28 (C)Тогава викат към Господа в бедствието си;
и Той ги извежда от утесненията им;
29 (D)превръща бурята в тишина
и вълните ѝ утихват.
30 Тогава те се веселят, защото вълните са утихнали;
така Той ги завежда в желаното от тях пристанище.
31 (E)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
32 (F)нека Го и възвисяват в събранието на народа
и нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 И Йов продължи още беседата си, като казваше:
2 (A)О, да бях както в предишните месеци,
както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 (B)когато светилникът Му светеше на главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината;
4 (C)както бях в дните на зрелостта си,
когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 когато Всемогъщият беше още с мен
и децата ми бяха около мене;
6 (D)когато миех стъпките си с масло
и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата
и приготвях седалището си на пазара.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха
и старците ставаха и стояха прави;
9 (E)първенците се въздържаха от говорене
и слагаха ръка на устата си;
10 (F)гласът на началниците замлъкваше
и езикът им залепваше за небцето им;
11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше
и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;
12 (G)защото освобождавах сиромаха, който викаше,
и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен;
и аз веселях сърцето на вдовицата.
14 (H)Обличах правдата и тя ми беше одежда;
моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 (I)Аз бях очи на слепия
и крака на хромия.
16 (J)Бях баща на сиромасите;
изследвах делото на непознатия за мене.
17 (K)Трошех челюстите на несправедливия
и изтеглях лова от зъбите му.
18 (L)Тогава казвах: Ще умра в гнездото си;
и дните ми ще се умножат, както пясъкът.
19 (M)Коремът ми е прострян към водите;
и росата намокря цяла нощ клоните ми.
20 (N)Славата ми зеленее още в мен;
и лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Павел в Македония и Гърция
20 (A)След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция
3 (B)и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.
4 (C)И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим.
5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;
6 (D)и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.
Възкресяването на Евтих
7 (E)И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.
8 (F)А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.
9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.
10 (G)Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.
14 И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет.
16 (H)Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.