Revised Common Lectionary (Complementary)
Бог и Неговият народ
Слушай, народе мой, поучението ми;
приклони ушите си към думите на устата ми.
2 (B)Ще отворя устата си в притча,
ще произнеса гатанки от древността.
3 (C)Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
4 (D)няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение,
а ще повествуваме хвалите на Господа,
неговата сила и чудесните дела, които извърши,
52 (A)а народа Си изведе като овце
и ги заведе като стадо в пустинята,
53 (B)и ги води безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им – морето ги покри;
54 (C)как ги въведе в святия Си предел,
в тази поляна, която десницата Му придоби,
55 (D)и изгони пред тях народите,
и им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израилевите племена.
56 (E)Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог
и се бунтуваха против Него,
и не пазеха свидетелствата Му,
57 (F)а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.
58 (G)Защото Го разгневяваха с високите си места
и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израил,
60 (H)така че напусна скинията в Сило –
шатъра, който беше поставил между хората,
61 (I)и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 (J)Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.
63 (K)Огън погълна момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 (L)Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.
65 (M)Тогава Господ се събуди като от сън,
като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;
66 (N)и като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечен срам.
67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;
68 (O)а избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.
69 (P)Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.
70 (Q)Избра и слугата Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 (R)от подир дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
72 (S)Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си
и ги водеше с изкуството на ръцете си.
Давид бяга от Саул
21 (A)Тогава Давид отиде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид със страх, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе?
2 Давид отговори на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за това, за което те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците еди-кое си и еди-кое си място.
3 А сега какво имаш на разположение? Дай ми пет хляба или каквото ти се намира.
4 (B)И свещеникът отговори на Давид: Нямам останал нито един обикновен хляб; но има осветени хлябове – ако момците са се въздържали поне от жени.
5 (C)Давид отвърна на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас през тези три дни, откакто тръгнах. Съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече друг хляб се освещава днес в съда.
6 (D)И така свещеникът му даде осветените хлябове; защото там нямаше друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали отпред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнати другите.
Изцеляването на Витесда
5 (A)След това имаше юдейски празник и Исус отиде в Йерусалим.
2 (B)А в Йерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда[a], която има пет преддверия.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, които чакаха да се раздвижи водата.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато болест и да беше болен.
5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.
6 Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, му каза: Искаш ли да оздравееш?
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мен.
8 (C)Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.
9 (D)И човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.
10 (E)Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; и не ти е позволено да вдигнеш постелката си.
11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, ми каза: Вдигни постелката си и ходи!
12 Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?
13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус се беше измъкнал оттам, тъй като имаше голямо множество на това място.
14 (F)По-късно Исус го намери в храма и му каза: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
16 И затова юдеите гонеха Исус, защото вършеше тези неща в събота.
17 (G)А Исус им отговори: Отец Ми работи досега – и Аз работя.
18 (H)Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.