Revised Common Lectionary (Complementary)
Бог и Неговият народ
Слушай, народе мой, поучението ми;
приклони ушите си към думите на устата ми.
2 (B)Ще отворя устата си в притча,
ще произнеса гатанки от древността.
3 (C)Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
4 (D)няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение,
а ще повествуваме хвалите на Господа,
неговата сила и чудесните дела, които извърши,
52 (A)а народа Си изведе като овце
и ги заведе като стадо в пустинята,
53 (B)и ги води безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им – морето ги покри;
54 (C)как ги въведе в святия Си предел,
в тази поляна, която десницата Му придоби,
55 (D)и изгони пред тях народите,
и им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израилевите племена.
56 (E)Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог
и се бунтуваха против Него,
и не пазеха свидетелствата Му,
57 (F)а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.
58 (G)Защото Го разгневяваха с високите си места
и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израил,
60 (H)така че напусна скинията в Сило –
шатъра, който беше поставил между хората,
61 (I)и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 (J)Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.
63 (K)Огън погълна момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 (L)Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.
65 (M)Тогава Господ се събуди като от сън,
като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;
66 (N)и като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечен срам.
67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;
68 (O)а избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.
69 (P)Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.
70 (Q)Избра и слугата Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 (R)от подир дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
72 (S)Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си
и ги водеше с изкуството на ръцете си.
13 (A)И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.
14 (B)След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.
15 (C)Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
16 (D)Ето какво заповядва Господ: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор[a] на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.
17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.
18 (E)А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.
20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.
21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.
22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.
23 (F)А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.
24 (G)И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.
25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.
26 (H)Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.
Божият гняв и милосърдие
19 (A)На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?
20 (B)Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще каже на майстора си: „Защо така си ме направил?“
21 (C)Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част – съд за непочтена употреба?
22 (D)А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел,
23 (E)и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава –
24 (F)върху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?
25 (G)Както казва и в книгата на Осия:
„Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ,
и възлюбена – тази, която не беше възлюбена.“
26 (H)И на същото място, където им се казва: „Не сте Мой народ,
там ще се нарекат синове на живия Бог.“
27 (I)А Исайя вика за Израил:
„Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък,
само остатъкот тях ще се спаси;
28 (J)защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него“, като го извърши и свърши скоро.
29 (K)И както Исайя е казал в по-предишно място:
„Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство,
като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.