Revised Common Lectionary (Complementary)
24 (A)Колко са разнообразни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всички тях;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и просторно море,
където има безброй пълзящи животни –
животни малки и големи.
26 (B)Там плават корабите;
там е и чудовището[a], което си създал да играе в него.
27 (C)Всички те от Теб очакват
да им дадеш навреме храната.
28 Каквото им даваш, те го събират;
отваряш ръката Си и те се насищат с блага,
29 (D)скриеш ли лицето Си, те се смущават;
прибираш ли дъха им, те умират
и се връщат в пръстта си.
30 (E)Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
и подновяваш лицето на земята.
31 (F)Нека трае довека славата Господня;
нека се радва в делата Си Господ,
32 (G)Който, когато гледа към земята, тя трепери,
когато се допира до планините, те димят.
33 (H)Ще пея на Господа, докато съм жив;
ще славословя моя Бог, докато съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление;
аз ще се веселя в Господа.
35 (A)Нека се довършат грешните от земята
и нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.
Вавилонската кула
11 А по цялата земя се употребяваше един език и общ говор.
2 След като хората тръгнаха на изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха.
3 И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4 (A)И казаха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 (B)А Господ слезе да види града и кулата, които градяха хората.
6 (C)И Господ каза: Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.
7 (D)Нека слезем и там да разбъркаме езика им, така че едни други да не разбират езика си.
8 (E)Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9 (F)Затова той бе наречен Вавилон[a], защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
Едно тяло, съставено от много части
12 (A)Защото както тялото е едно, а има много части, и всички части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13 (B)Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички с един Дух се напоихме.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15 Ако кажеше кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
16 И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17 Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?
18 (C)Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно.
19 И пак, ако те бяха всички една част, къде щеше да е тялото?
20 Но сега те са много части, а пък едно тяло.
21 И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не ми трябвате.
22 Напротив, тези части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
23 и тези части на тялото, които ни се виждат по-малко достойни за почит, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават по-голямо благоприличие.
24 А благоприличните ни части нямат нуждаот това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава;
25 за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея.
27 (D)А вие сте Христово тяло и поотделно – части от Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.