Revised Common Lectionary (Complementary)
23 (A)Вие, които се боите от Господа, хвалете Го;
цяло Яковово потомство, славете Го;
и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство.
24 (B)Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения,
нито е скрил лицето Си от него;
а послуша, когато той извика към Него.
25 (C)От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание;
ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.
26 (D)Смирените ще ядат и ще се наситят;
ще хвалят Господа онези, които Го търсят;
сърцето ви нека живее вечно.
27 (E)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички земни краища
и ще се поклонят пред Тебе
всички племена на народите;
28 (F)защото царството е на Господа
и Той владее над народите.
29 (G)Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята;
пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта;
и онзи, който не може да запази живота си,
30 (H)неговото потомство ще Му слугува;
ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.
31 (I)Ще дойдат и ще известят правдата Му
на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.
Раждането на Исмаил
16 (A)А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но като имаше слугиня, египтянка, на име Агар,
2 (B)Сарая каза на Аврам: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се, влез при слугинята ми; може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая.
3 (C)И така, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена.
4 (D)И той влезе при Агар и тя зачена; и като видя, че зачена, тя започна да презира господарката.
5 (E)Тогава Сарая каза на Аврам: Заради тебе ми дойде тази обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачена, започна да ме презира. Господ нека съди между мен и теб.
6 (F)А Аврам отговори на Сарая: Ето, слугинята ти е на твое разположение; направи с нея, както намериш за добре. И така, Сарая се отнасяше зле с нея, така че Агар избяга от нея.
Примерът на Авраам
4 (A)И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?
2 (B)Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
3 (C)Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“
4 (D)А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;
5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяраму се вменява за правда.
6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:
7 (E)„Блажени онези, чиито беззакония са простени,
чиито грехове са покрити.
8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“
9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“
10 Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.
11 (F)И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях,
12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.