Revised Common Lectionary (Complementary)
46 (A)И Мария каза:
Величае душата ми Господа
47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.
48 (B)Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си;
и, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
49 (C)Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела;
и свято е Неговото име.
50 (D)И от родове в родове
Неговата милост
е върху онези, които се боят от Него.
51 (E)Извърши силни дела със Своята ръка;
разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.
52 (F)Свали владетели от престолите им
и издигна смирени.
53 (G)Гладните напълни с блага,
а богатите отпрати празни.
54 (H)Помогна на слугата Си Израил,
за да напомни да покаже Своята милост
55 (I)(както беше говорил на бащите ни)
към Авраам и към неговото потомство до века.
Елкана и Анна – родителите на Самуил
1 (A)Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.
2 Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.
3 (B)Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.
4 (C)И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;
5 (D)а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.
6 (E)А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.
7 (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)
8 (F)Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9 (G)А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)
10 (H)И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.
11 (I)И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.
12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.
13 Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.
14 И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.
15 (J)А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.
16 (K)Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.
17 (L)Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
18 (M)А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
Старозаветните жертвоприношения
9 (A)А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.
2 (B)Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва святото място;
3 (C)а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвятото място,
4 (D)където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;
5 (E)и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.
6 (F)И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;
7 (G)а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени в незнание.
8 (H)С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още външната скиния,
9 (I)която е образ на сегашното време, съгласно което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника съвършено чист, що се отнася до неговата съвест,
10 (J)понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания – наредби, установени, докато дойде времето на един по-добър ред.
Съвършената жертва на Исус Христос
11 (K)А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение,
12 (L)веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.
13 (M)Защото ако кръвта от козли и телета и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
14 (N)то колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.