Revised Common Lectionary (Complementary)
Възхвала на братската любов
133 (A)Давидова песен на възкачванията.
Ето колко е добро и колко угодно
да живеят братя в единодушие!
2 (B)Угодно е като онова скъпоценно миро на главата,
което слизаше по брадата, Аароновата брада,
което се стичаше по яката на одеждите му;
3 (C)угодно е като ермонската роса,
която слиза на сионските хълмове;
защото Господ там е заръчал благословението –
живота довека.
Смърт и погребение на Яков
29 (A)Още им заръча: Аз се прибирам при народа си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон.
30 (B)В пещерата, която е в нивата на Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствено гробище.
31 (C)Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.
32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите.
33 (D)А когато Яков свърши поръчките към синовете си, сви краката си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си.
50 (E)Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува.
2 (F)И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил,
3 (G)като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.
4 (H)След като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говорѝ на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете:
5 (I)Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.
6 А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.
7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,
8 също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.
9 Отидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие.
10 (J)И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък[a] Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква̀ баща си седем дни.
11 А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим[b].
12 Тогава синовете на Израил му направиха, според както им беше заповядал;
13 (K)защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон.
14 Йосиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.
Да не съблазняваме братята си
13 (A)Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така – никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън.
14 (B)Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само̀ по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто.
15 (C)Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 (D)И така, да не се хули това, което вие смятате за добро.
17 (E)Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.
18 (F)Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 (G)И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 (H)Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 (I)Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти или се съблазнява, или изнемогва.
22 (J)Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 (K)Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.
Примерът на Исус Христос
15 (L)Обаче ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.
2 (M)Нека всеки от нас угажда на ближния си за негово добро, за негово назидание.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.