Revised Common Lectionary (Complementary)
Бог и Неговият народ
Слушай, народе мой, поучението ми;
приклони ушите си към думите на устата ми.
2 (B)Ще отворя устата си в притча,
ще произнеса гатанки от древността.
3 (C)Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
4 (D)няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение,
а ще повествуваме хвалите на Господа,
неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5 (E)защото Той постави свидетелство в Яков
и положи закон в Израил,
за които заповяда на бащите ни
да ги възвестяват на децата си,
6 (F)за да ги знае бъдещото поколение,
децата, които щяха да се родят –
които на свой ред да ги разказват на своите си деца.
7 За да поставят надеждата си на Бога
и да не забравят делата на Бога,
а да пазят Неговите заповеди
8 (G)и да не станат като бащите си –
упорито и непокорно поколение,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше непоколебим за Бога.
17 (A)Но те продължиха да съгрешават още пред Него
и да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 (B)Със сърцето си изпитаха Бога,
като искаха ястия за лакомията си[a],
19 (C)и говориха против Бога:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 (D)Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха;
а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?
21 (E)Затова Господ чу и се разгневи,
и огън пламна против Яков,
а още и гняв обсипа Израил;
22 (F)защото не повярваха в Бога,
нито Му уповаха, че ще ги избави.
23 (G)При все това Той заповяда на облаците горе
и отвори небесните врати,
24 (H)и им наваля манна да ядат,
и им даде небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб[b];
прати им храна до насита.
26 (I)Повдигна източен вятър на небето
и със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
и птици крилати – на брой като морския пясък;
28 и ги направи да паднат сред стана им,
около жилищата им.
29 (J)И така, ядоха и се преситиха,
като им даде това, което желаеха.
2 (A)А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон.
3 (B)Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.
4 (C)Тогава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не.
5 (D)А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
6 (E)И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;
7 (F)а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?
8 (G)Моисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.
9 (H)Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.
10 (I)А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.
11 И Господ каза на Моисей:
12 (J)Чух ропота на израилтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.
13 (K)И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.
14 (L)След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.
15 (M)Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
31 (A)А Израилевият дом нарече тази храна манна[a]; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.
32 Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.
33 (B)Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.
34 (C)И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.
35 (D)И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
Нахранване на четири хиляди души
32 (A)А Исус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя.
33 (B)Учениците Му казаха: Откъде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те отвърнаха: Седем и малко рибки.
35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36 (C)И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците – на народа.
37 И ядоха всички и се наситиха, и вдигнаха останалите къшеи, седем пълни кошници.
38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже освен жените и децата.
39 (D)И като разпусна народа, влезе в лодката и дойде в околностите на Магадан[a].
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.