Revised Common Lectionary (Complementary)
6 (A)Така казва Господ, Царят на Израил,
неговият изкупител, Господ на Силите:
Аз съм първият, Аз – и последният,
и освен Мене няма Бог.
7 (B)Откак съм настанил древните народи,
кой може да прогласи, както Аз?
Нека възвести това и Ми го изложи;
нека им известят идващите и бъдещите неща.
8 (C)Не бойте се, нито се страхувайте;
не ти ли възвестих Аз от древността и не ти ли показах това?
И вие сте Ми свидетели –
има ли бог освен Мене?
Наистина няма канара: Аз не познавам такъв.
11 (A)Научи ме, Господи, на пътя Си и ще ходя в истината Ти;
дай ми да се страхувам от името Ти с нераздвоено сърце.
12 Ще Те хваля, Господи, Боже мой, от все сърце
и ще славя името Ти довека.
13 (B)Защото голяма е Твоята милост към мен;
и Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.
14 (C)Боже, горделивите се надигнаха против мен
и тълпата на насилниците поиска душата ми;
и не поставиха Тебе пред себе си.
15 (D)Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен,
дълготърпелив и изобилстващ с милост и вярност.
16 (E)Обърни се към мен и се смили над мен;
дай силата Си на слугата Си
и избави сина на слугинята Си.
17 Покажи ми знак на благоволението Си,
за да го видят онези, които ме мразят, и да се посрамят
затова, че Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил.
12 (A)И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски.
13 (B)Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.
14 (C)Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
15 (D)Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете[a] в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!
16 (E)Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.
17 (F)И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него.
Надеждата за спасение
18 (G)Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.
19 (H)Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.
20 (I)Понеже творението беше подчинено на немощ[b] не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,
21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.
22 (J)Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.
23 (K)И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.
24 (L)Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
Притча за житото и плевелите
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.
30 (A)Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36 Тогава Той остави народа и дойде в къщата. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 (A)нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия;
39 (B)неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите.
40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41 (C)Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие,
42 (D)и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 (E)Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.