Revised Common Lectionary (Complementary)
Невинният праведник е под Божията закрила
17 Молитва на Давид.
Послушай, Господи, правото; внимавай към вика ми;
дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти;
очите Ти нека гледат справедливо.
3 (A)Изпитвал си сърцето ми; посетил си ме нощно време;
опитал си ме и не си намерил в мене никакво зло намерение.
Мислите ми не надвишават устата ми.
4 (B)Колкото до човешките дела, чрез думите на Твоите уста
аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища;
краката ми не са се подхлъзнали.
6 (C)Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш;
приклони към мен ухото Си и послушай думите ми.
7 (D)Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Теб
от онези, които въстават против тях.
8 (E)Пази ме като зеница на око;
скрий ме под сянката на крилете Си
9 от нечестивите, които ме съсипват,
от неприятелите на душата ми, които ме обкръжават.
Грехът на Юда и Тамар
38 (A)По онова време Юда се отдели от братята си и се отби при един одоламец на име Ира.
2 (B)Юда, като видя там дъщерята на един ханаанец на име Суя, взе я и влезе при нея.
3 (C)И тя зачена и роди син; и той го наименува Ир.
4 (D)И зачена пак и роди син; и тя го наименува Онан.
5 (E)Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.
6 (F)След време Юда взе жена за първородния си Ир на име Тамар.
7 (G)А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.
8 (H)Тогава Юда каза на Онан: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер, и въздигни потомството на брат си.
9 (I)Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брат си.
10 (J)А това, което правеше, беше зло пред Господа; затова Той и него уби.
11 (K)Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей като вдовица в бащиния си дом, докато отрасне син ми Шела. Защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
12 (L)След дълго време Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; след като Юда се утеши, той и приятелят му, одоламецът Ира, отидоха при стригачите на овцете си в Тамна.
13 И известиха на Тамар, като ѝ казаха: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овцете си.
14 (M)Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че Шела порасна, а тя не му беше дадена за жена.
15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница, защото беше покрила лицето си.
16 И така, той свърна към нея на пътя и каза: Остави ме, моля, да вляза при тебе (защото не позна, че беше снаха му). И тя отговори: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мен?
17 (N)А той каза: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш?
18 (O)Той каза: Какъв залог да ти дам? И тя отговори: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той ѝ ги даде. След това влезе при нея и тя зачена от него.
19 (P)После тя стана и си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
20 А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си, одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената, но той не я намери.
21 Затова попита хората от онова място: Къде е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те отговориха: Тук не е имало блудница.
22 И той се върна при Юда и каза: Не я намерих; още и хората от онова място казаха: Тук не е имало блудница.
23 Юда каза: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.
24 (Q)Около три месеца след това известиха на Юда: Снаха ти Тамар блудства; освен това е бременна от блудството. А Юда каза: Изведете я да се изгори.
25 (R)А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тези неща, съм бременна. Каза още: Познай, моля, чии са тези неща – печатът, ширитът и тоягата.
26 (S)Юда ги позна и каза: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
Павел се защитава пред управителя Феликс
10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11 (A)защото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим.
12 (B)И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа.
13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14 (C)Но това изповядвам пред тебе, че според учението[a], което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците,
15 (D)и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
16 (E)Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.
17 (F)А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси.
18 (G)А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
19 (H)но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.
20 Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,
21 (I)освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22 (J)А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.
23 (K)И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.