Revised Common Lectionary (Complementary)
Невинният праведник е под Божията закрила
17 Молитва на Давид.
Послушай, Господи, правото; внимавай към вика ми;
дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти;
очите Ти нека гледат справедливо.
3 (A)Изпитвал си сърцето ми; посетил си ме нощно време;
опитал си ме и не си намерил в мене никакво зло намерение.
Мислите ми не надвишават устата ми.
4 (B)Колкото до човешките дела, чрез думите на Твоите уста
аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища;
краката ми не са се подхлъзнали.
6 (C)Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш;
приклони към мен ухото Си и послушай думите ми.
7 (D)Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Теб
от онези, които въстават против тях.
8 (E)Пази ме като зеница на око;
скрий ме под сянката на крилете Си
9 от нечестивите, които ме съсипват,
от неприятелите на душата ми, които ме обкръжават.
5 (A)Ако братя живеят заедно и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа ѝ да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.
6 (B)И първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия си брат, за да не се изличи името му от Израил.
7 (C)Но ако човекът не желае да вземе жената на брат си, тогава жената на брат му да отиде при градските порти пред старейшините и да каже: Деверът ми отказва да възстанови името на брат си в Израил; не иска да изпълни към мене длъжността на девер.
8 (D)Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той упорства: Не желая да я взема,
9 (E)тогава жената на брат му да се обърне към него пред старейшините и като събуе обувката от крака му, да плюе на лицето му и да каже: Така ще се прави на човек, който не иска да съзижда дома на брат си.
10 И той да се нарича в Израил с името Бет-Халуц-Ханнаал[a].
Разговор с римския военачалник
22 (A)До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.
25 (B)И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?
26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин[a]!
27 Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.
29 Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Павел пред Синедриона
30 На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.
23 (C)И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2 (D)А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
3 (E)Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят!
4 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 (F)И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“
6 (G)А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
7 И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
8 (H)Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9 (I)И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?
10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.
11 (J)А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.