Revised Common Lectionary (Complementary)

^12 (A)Аз, проповедникът, бях цар
над Израил в Йерусалим;
^13 (B)и предадох сърцето си да издиря
и да изпитам чрез мъдростта
за всичко, което става под небето.
Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове,
за да се трудят в него.
¹⁴ Видях всички дела, които се вършат под слънцето;
и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

^18 (A)Намразих още и целия си труд,
с който съм се трудил под слънцето,
защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;
¹⁹ и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен?
Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил
и в който показах мъдрост под слънцето.
И това е суета.
²⁰ Затова аз отново направих сърцето си да се отчае
поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.
²¹ Защото има човек, който се е трудил
с мъдрост, със знание и със сполука;
но той пак ще остави всичко за дял на някого,
който не е участвал в труда му.
И това е суета и голямо зло.
^22 (B)Защото каква полза за човека от целия му труд
и от грижата на сърцето му,
за което се изморява под слънцето?
^23 (C)Понеже всичките му дни са само печал
и трудът му – скръб;
и още и нощем сърцето му не си почива.
И това е суета.

Слушайте това, всички племена;
внимавайте, всички жители на вселената,
^2 (A)и нископоставени, и високопоставени,
богати и бедни заедно.
³ Устата ми ще говорят мъдрост
и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;
^4 (B)ще наведа към притча ухото си,
ще изложа на арфа гатанката си.
⁵ Защо да се боя във време на бедствие,
когато ме обкръжи беззаконието до петите?
^6 (C)От онези, които уповават на имота си
и се хвалят с голямото си богатство,
^7 (D)нито един не може никак да изкупи брат си,
нито да даде на Бога откуп за него.
^8 (E)(Защото толкова скъп е откупът на душата им,
че всеки трябва да се оставя от това завинаги),
^9 (F)за да живее вечно
и да не види изтление.
^10 (G)Защото гледа, че мъдрите умират
и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият,
и оставят богатството си на други.
^11 (H)Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно
и жилищата им от род в род;
наричат земите си със своите имена.
^12 (I)Но човекът не пребъдва в чест;
прилича на животните, които загиват.