Revised Common Lectionary (Complementary)
Божият завет с Давид и скърбите на Израил
89 (A)Поучение на Етан Езраева[a].
Господи, довека ще възпявам Твоите милости;
с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.
2 (B)Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека;
на самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 (C)Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си,
заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:
4 (D)Ще утвърдя потомството ти завинаги
и ще издигам престола ти от род в род. (Села.)
5 (E)И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи,
също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 (F)Защото на небето кой може да се сравни с Господа?
Между синовете на силните[b] кой може да се уподоби на Господа?
7 (G)Бог е твърде страшен в съвета на светиите
и достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 (H)Господи, Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе?
Твоята вярност Те окръжава.
9 (I)Ти владееш над надигането на морето;
когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 (J)Ти си съкрушил Египет[c] като някого смъртно ранен;
с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 (K)Твои са небесата, Твоя е и земята;
вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал.
12 (L)Север и юг – Ти си ги създал;
Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца;
силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.
14 (M)Правда и правосъдие са основа на престола Ти;
милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 (N)Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите;
те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден
и с правдата Ти се въздигат;
17 (O)защото Ти си славата на силата им;
и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита
и на Святия Израилев да бъде наш Цар.
22 (A)И така, Хелкия и онези, които царят беше определил, отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Йерусалим, във втората част; и те ѝ говориха според поръчаното.
23 А тя им отговори: Така казва Господ, Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до мене:
24 Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му – всички проклятия, написани в книгата, която прочетоха пред Юдейския цар.
25 Понеже Ме изоставиха и кадяха на други богове, и Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място и няма да угасне.
26 А на Юдейския цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ, Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул,
27 понеже сърцето ти е омекнало и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите думи против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.
28 Ето, Аз ще те прибера при бащите ти и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя.
29 (B)Тогава царят прати и събра всичките Юдейски и йерусалимски старейшини.
30 След това царят отиде в Господния дом заедно с всички Юдейски мъже и йерусалимските жители – свещениците, левитите и целия народ от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всички думи от книгата на завета, която бе намерена в Господния дом.
31 (C)Царят застана на мястото си и сключи завет пред Господа – да следва Господа, да пази заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му с цялото си сърце и с цялата си душа, за да изпълнява думите на завета, които са записани в тази книга.
32 И накара всички, които се намираха в Йерусалим и във Вениамин, да потвърдят завета. И йерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си.
33 (D)Йосия премахна всички мерзости от всички места, принадлежащи на израилтяните, и накара всички, които се намираха в Израил, да служат на Господа, своя Бог; през всичките му дни те не се отклониха от следване Господа, Бога на бащите си.
17 (A)С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син,
18 (B)онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“,
19 (C)като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно.
20 (D)С вяра Исаак благослови Яков и Исав – даже за бъдещите неща.
21 (E)С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.
22 (F)С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
23 (G)С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете; и не се бояха от царската заповед.
24 (H)С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
25 (I)и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
26 (J)като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда.
27 (K)С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия.
28 (L)С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.