Revised Common Lectionary (Complementary)
Покаяние и прощение
32 (A)Давидов псалом. Поучение.
Блажен онзи, чието престъпление е простено,
чийто грях е покрит.
2 (B)Блажен онзи човек, на когото Господ не вменява беззаконие
и в чийто дух няма измама.
3 Когато мълчах, овехтяха костите ми
от охкането ми всеки ден;
4 (C)понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене,
влагата ми се превърна в лятна суша. (Села.)
5 (D)Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих.
Казах: Ще изповядам на Господа престъпленията си;
и Ти прости вината на греха ми. (Села.)
6 (E)За това нещо нека Ти се моли всеки благочестив –
навреме, когато може да се намери то;
наистина, когато големите води преливат,
те няма да стигнат до него.
7 (F)Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб;
с песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села.)
8 Аз ще те вразумя и ще те науча на
пътя, по който трябва да ходиш;
ще те съветвам,
като върху тебе ще бъде окото Ми.
9 (G)Не бъдете като кон или като муле,
които нямат разум;
за чиито челюсти трябва оглавник и юзда, за да ги държат,
иначе не биха се приближавали към Тебе.
10 (H)Много ще бъдат скърбите на нечестивия;
но онзи, който уповава на Господа,
милост ще го окръжи.
11 (I)Веселете се в Господа и се радвайте, праведници,
и викайте с радост всички, които сте с право сърце.
28 Ахимаас извика на царя: Радвай се! Поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който предаде хората, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя.
29 И царят попита: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати вестоносец до царя – мене, слугата ти, видях само голямо смущение, но не знаех какво беше.
30 Царят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана.
31 След това дойде Хусина. Той каза: Известия, господарю мой, царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се повдигнаха против тебе.
32 Царят запита Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!
33 (A)И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!
19 Известиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом.
2 Така в онзи ден победата се превърна в печал сред целия народ. Защото в онзи ден народът чу да казват: Царят бил опечален за сина си.
3 (B)И през онзи ден народът влизаше в града скришно, като засрамени хора, които се спотайват, когато бягат от сражението.
4 (C)А царят покри лицето си и викаше силно: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!
5 Тогава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.
6 Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги. Днес разбрах, че ако Авесалом беше останал жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.
7 Стани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.
8 Тогава царят стана и седна в портата. И известиха на целия народ, като казаха: Царят седи в портата. И целият народ дойде при царя. А Израил беше побегнал, всеки в шатъра си.
Излекуването на парализирания
17 И през един от тези дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и от Йерусалим; и Господнята сила беше с Него да изцелява.
18 (A)И, ето, мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше парализиран; и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
19 Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре поради навалицата, качиха се на покрива и през покрива го спуснаха с постелката на средата пред Исус.
20 И Той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете.
21 (B)Тогава книжниците и фарисеите започнаха да разискват думите Му, като казваха: Кой е Този, Който богохулства? Кой може да прощава грехове освен един Бог?
22 Но Исус, като видя разискванията им, им отговори: За какво размишлявате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани и ходи?
24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика): Казвам ти: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си.
25 И начаса той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
26 И те всички се смаяха и славеха Бога, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме удивителни неща.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.