Revised Common Lectionary (Complementary)
Величието на Бога
68 (A)За първия певец, Давидов псалом. Песен.
Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му.
Нека бягат пред Него онези, които Го мразят.
2 (B)Както се издухва дим, така и тях раздухай;
както се топи восък пред огъня,
така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
3 (C)А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога.
Да! Нека тържествуват много.
4 (D)Пейте на Бога, пейте хваление на името Му;
пригответе път за Онзи, Който се носи през пустините;
Йехова е името Му и се радвайте пред Него.
5 (E)Баща на сирачетата и защитник на вдовиците
е Бог в Своето обиталище.
6 (F)Бог настанява в семейство усамотените;
извежда в благоденствие затворниците;
а бунтовниците живеят в безводна земя.
7 (G)Боже, когато Ти излезе пред народа Си,
когато ходеше през пустинята (Села.),
8 (H)земята се потресе,
дори и небесата се разтопиха поради Божието присъствие,
самата онази Синайска планина се разтресе
поради присъствието на Бога, Израилевия Бог.
9 (I)Боже, Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си
и в изтощението му Ти си го подкрепял.
10 (J)Войската Ти се настани в него;
Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
19 Благословен да е Господ,
Който всеки ден носи бремето ни,
Бог, Който е наш спасител. (Села.)
20 (A)Бог е за нас Бог избавител
и на Йехова Господа принадлежи отърваването от смъртта.
14 (A)Защо още седим?
Съберете се, нека влезем в укрепените градове
и нека загинем там;
защото Господ, нашият Бог, ни е предал на погибел
и ни е напоил с горчива вода,
понеже съгрешихме пред Господа.
15 (B)Очаквахме мир, но никакво добро не дойде,
време на изцеление – но, ето, смущение.
16 (C)Пръхтенето на конете му се чу от Дан;
цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне;
защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея,
града и онези, които живеят в него.
17 (D)Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни,
които не могат да бъдат омаяни,
а ще ви хапят, казва Господ.
18 Дано бих намерил утешение за скръбта си!
Сърцето ми е от дъно изнемощяло.
19 (E)Ето гласа на дъщерята на народа Ми,
която вика от далечна земя:
Господ не е ли в Сион?
Царят му не е ли в него?
Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли,
с чуждите суети?
20 Премина жътвата, мина се лятото
и ние не се избавихме.
21 (F)Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми;
помрачен съм; ужас ме обзе.
22 (G)Няма ли балсам в Галаад?
Няма ли там лекар?
И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми
не се по-добри?
Възкресяването на дъщерята на Яир
40 А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 (A)И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му,
42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше.
43 (B)И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой,
44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана.
45 (C)И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?.
46 (D)Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.
48 А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
49 (E)Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави.
51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.
52 (F)И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи.
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 (G)Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
55 (H)И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.