Revised Common Lectionary (Complementary)
Благодарност за избавление
30 (A)Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом.
Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал
и не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.
2 (B)Господи, Боже мой, извиках към Теб;
и Ти си ме изцелил.
3 (C)Господи, извел си от преизподнята душата ми;
опазил си живота ми измежду онези, които слизат в рова.
4 (D)Пейте на Господа, светии Негови,
и възхвалявайте святото Му име[a].
5 (E)Защото гневът Му е само за една минута,
а благоволението Му е за цял живот.
Вечер може да влезе плач да пренощува,
а на сутринта иде радост.
6 (F)Аз в благоденствието си казах:
Няма да се поклатя до века.
7 (G)Господи, с благоволението Си
Ти ме беше поставил на твърда планина;
скрил си лицето Си и се смутих.
8 Към Тебе, Господи, извиках
и на Господа се помолих:
9 (H)Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова?
Пръстта ще Те славослови ли?
Ще възвестява ли истината Ти?
10 Послушай, Господи, и се смили над мене;
Господи, бъди ми помощник.
11 (I)Превърнал си плача ми в игра за мене;
съблякъл си ми вретището и си ме препасал с веселие,
12 за да Ти пее хвала душата ми и да не млъква.
Господи, Боже мой, до века ще Те хваля.
12 Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи.
13 (A)Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник.
14 (B)Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него.
15 По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си.
16 Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство.
17 (C)И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А Господ, твоят Бог, да бъде с тебе.
18 Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят.
19 (D)Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа.
20 (E)Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър – с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света.
21 Тогава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом.
22 Йоав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си.
23 (F)И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим.
24 (G)А царят каза: Нека отиде в своята къща, а моето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя.
Защитата на Павел пред Агрипа
26 Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:
2 Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
3 а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
4 И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим.
5 (A)Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.
6 (B)И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
7 (C)до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите!
8 Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите?
9 (D)И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина;
10 (E)което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях.
11 (F)И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.