Revised Common Lectionary (Complementary)
Утринна молитва за защита
5 За първия певец, на духови инструменти. Давидов псалом.
Послушай, Господи, думите ми;
внимавай в размишлението ми,
2 (A)слушай гласа на вика ми, Царю мой и Боже мой;
защото на Тебе се моля.
3 (B)Господи, в ранно утро ще чуеш гласа ми;
в ранно утро ще отправям молитвата си към Теб и ще очаквам.
4 Защото Ти не си Бог, Който се наслаждава на беззаконие;
нечистият няма да живее при Тебе,
5 (C)нито ще устоят горделивите пред Твоите очи.
Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;
6 (D)ще изтребиш онези, които говорят лъжа;
Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.
7 (E)Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти;
с благоговение към Тебе ще се поклоня към святия Твой храм.
8 (F)Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми
направи пътя Си ясен пред мене.
9 (G)Защото непоколебимост няма в устата на нито един от тях,
сърцето им е същинско нечестие.
Гроб отворен е гърлото им;
с езика си ласкаят.
10 (H)Смятай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили;
изрини ги поради многото им престъпления,
защото са се повдигали против Тебе.
11 (I)Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе;
винаги ще се радват, защото Ти си им покровител;
и ще ликуват в Теб онези, които обичат Твоето име.
12 (J)Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния,
ще го покриеш с благоволение като с щит.
Божиите гняв и милост
4 А поради това на Йона му стана много мъчно и той възнегодува.
2 (A)И се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.
3 (B)Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея.
4 А Господ каза: Правилно ли е да негодуваш?
5 Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града.
6 И Господ Бог определи да израсне една тиква, която се издигна над Йона, за да има сянка над главата му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.
7 А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна.
8 (C)Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра, отколкото да живея.
9 А Бог каза на Йона: Правилно ли е да негодуваш за тиквата? И той отговори: Правилно е да негодувам, дори до смърт.
10 Тогава Господ каза: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.
11 (D)А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?
Филип и етиопецът
26 А ангел от Господа говор на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа.
27 (A)И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони,
28 на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.
29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.
30 И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
31 А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него.
32 (B)А мястото от Писанието, което четеше, беше това:
„Като овца бе заведен на клане;
и както агне пред стригача си не издава глас,
така не отвори устата Си.
33 В унижение Той бе лишен от правосъдие,
а Неговия род –
кой ще опише?
Защото животът Му се отнема от земята.“
34 И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг?
35 (C)А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус.
36 (D)И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 (E)И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.
38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти.
39 (F)А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.