Revised Common Lectionary (Complementary)
Алилуия.
110 (A)Ще (Те) славя, Господи, от все сърце в съвета на праведните и в събранието.
2 (B)Велики са делата на Господа, многожелани за всички, които ги обичат.
3 (C)Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно.
4 Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ.
5 (D)Храна дава на ония, които Му се боят; вечно помни Своя завет.
6 (E)Силата на делата Си яви на Своя народ, за да му даде езичниците за наследие.
7 (F)Делата на ръцете Му са истина и съд; всички Негови заповеди са верни,
8 твърди отвека довека, основани върху истина и правота.
9 (G)Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. Свето и страшно е Неговото име!
10 (H)Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.
7 (A)И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му
8 и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
9 И ето, викът на синовете Израилеви стигна вече до Мене, и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяни.
10 (B)И тъй, върви: ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви.
11 Моисей продума Богу: кой съм аз, та да ида при фараона (египетския цар) и да изведа от Египет синовете Израилеви?
12 И рече (Бог): Аз ще бъда с тебе, и ето ти знак, че Аз съм те пратил: кога изведеш (Моя) народ от Египет, вие ще извършите служба Богу на тая планина.
13 И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа?
14 (C)Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас.
15 (D)И рече още Бог Моисею: тъй кажи на синовете Израилеви: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов ме прати при вас. Ето, Моето име е навеки, и споменът за Мене е от род в род.
39 (A)Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови.
40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.
41 Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.
42 Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.
43 Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.
44 (B)Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.
45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.
46 Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?
47 (C)Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
48 На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?
49 Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.
50 Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.
51 Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.
52 Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.
53 Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?
54 (D)Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог,
55 но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.
56 (E)Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.
57 На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?
58 Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.
59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.