Readings for Lent and Easter

¹⁸ Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.

¹⁹ Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването <ни като> Божии синове.

²⁰ Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

²¹ с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, <и ще премине> в славната свобода на Божиите чада.

²² Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.

²³ И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, <сиреч>, изкупването на нашето тяло.

²⁴ Защото с <тая> надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда <изпълнена>, не е <вече> надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

²⁵ Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.