Old/New Testament
35 И биде към мене слово Господне:
2 (A)сине човешки! обърни лицето си към планина Сеир, изречи против нея пророчество
3 (B)и кажи ѝ: тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, Сеир планино! ще простра против тебе ръката Си и ще те направя пуста и необитаема.
4 (C)Градовете ти ще обърна на развалини, и ти сама ще запустееш и ще познаеш, че Аз съм Господ.
5 (D)Понеже у тебе има вечна вражда, и ти предаваше Израилевите синове на меч във време на нещастието им, във време на крайната гибел, –
6 затова жив съм Аз! казва Господ Бог, ще те направя на кръв, и кръв ще те преследва; понеже кръв не си мразела, то кръв ще те и преследва.
7 Ще направя Сеир планина пуста и безлюдна степ и ще изтребя по нея идещ и отходещ.
8 И ще напълня оброчищата ѝ с нейните убити; по твоите хълмове и твоите долини и по всички твои ровини ще падат поразени от меч.
9 (E)Ще те направя вечна пустиня, и в твоите градове не ще се живее, и ще познаете, че Аз съм Господ.
10 (F)Понеже ти казваше: тия два народа и тия две земи ще бъдат мои, и ние ще ги завладеем, макар и Господ да е там,
11 (G)затова жив съм Аз! казва Господ Бог, ще постъпя с тебе според мярката на твоята омраза и твоята завист, която ти изказа от омраза към тях, и ще им се явя, когато ще те съдя.
12 (H)И ще познаеш, че Аз, Господ, чух всички твои хули, които ти произнасяше върху Израилевите планини, думайки: „запустяха! нам са дадени да ги поядем!“
13 Вие се големеехте пред Мене с езика си и умножавахте речите си против Мене; Аз чух това.
14 Тъй казва Господ Бог: когато цяла земя ще се радва, Аз ще те направя пустиня.
15 (I)Както ти се радваше, задето дялът на Израилевия дом запустя, тъй и с тебе ще направя: ще бъдеш опустошена, Сеир планино, и цяла Идумея заедно, – и ще познаят, че Аз съм Господ.
36 (J)И ти, сине човешки, изречи пророчество за планините Израилеви и кажи: планини Израилеви, чуйте словото Господне.
2 (K)Тъй казва Господ Бог: понеже врагът казва за вас: „охохо! охохо! и вечните оброчища се паднаха нам за дял“,
3 то изречи пророчество и кажи: тъй казва Господ Бог: тъкмо задето ви опустошават и ви поглъщат от вси страни, за да станете притежание на другите народи и да се изложите на людски укори и глуми, –
4 затова, планини Израилеви, изслушайте словото на Господа Бога: тъй казва Господ Бог на планини и на хълмове, на долища и долини, и на опустели развалини и напуснати градове, които станаха плячка и гавра за другите околни народи;
5 затова тъй казва Господ Бог: в разпалената Си ревност изрекох слово против другите народи и против цяла Идумея, които си отредиха земята Ми за владение, като я обричаха себе за плячка със сърдечна радост и с презрение в душа.
6 (L)Затова изречи пророчество за земята Израилева и кажи на планини и хълмове, на долища и долини: тъй казва Господ Бог: ето, Аз изрекох това в ревността Си и в яростта Си, защото вие носите на себе присмеха от народите.
7 Затова тъй казва Господ Бог: Аз подигнах ръката Си с клетва, че народите, които са около вас, сами ще понесат своя срам.
8 (M)А вие, планини Израилеви, ще развиете клоните си и ще принасяте плодовете си на Моя народ Израиля, защото те скоро ще дойдат.
9 (N)Защото ето, към вас ще се обърна, и вие ще бъдете обработвани и засявани.
10 И ще заселя у вас много люде, целия дом Израилев, целия, и градовете ще бъдат заселени, и развалините – застроени.
11 (O)Ще умножа у вас люде и добитък, и те ще се плодят и размножават, ще ви населя, както беше в предишните ваши времена, ще ви правя добро повече, отколкото в предишните ваши времена, – и ще познаете, че Аз съм Господ.
12 Ще доведа у вас люде, Моя народ Израиля, и те ще те владеят, земьо! Ти ще бъдеш тяхно наследие и вече не ще ги оставяш бездетни.
13 (P)Тъй казва Господ Бог: задето казват за вас: „ти си земя, която пояждаш людете и която правиш народа си бездетен“, –
14 затова вече не ще пояждаш людете и занапред не ще правиш народа си бездетен, казва Господ Бог.
15 (Q)И вече не ще слушаш присмех от народите, и вече не ще понесеш върху себе си хули от племената, и занапред не ще правиш народа си бездетен, казва Господ Бог.
16 И биде към мене слово Господне:
17 (R)сине човешки! когато домът Израилев живееше в земята си, той я сквернеше с поведението си и с делата си; пътят им беше пред Моето лице като нечистота на жена, кога се очистя.
18 И Аз излях върху тях гнева Си за кръвта, която те проливаха в тая земя, и задето те я скверняха със своите идоли.
19 (S)И Аз ги разпилях между народите, и те са развеяни по земите; Аз ги съдих според техните пътища и според техните дела.
20 (T)И дойдоха те при народите, където отидоха, и обезславиха Моето свето име, защото за тях казват: „те са народ на Господа и излязоха от Неговата земя“.
21 (U)И пожалих Аз Моето свето име, което домът Израилев обезслави у народите, където отидоха.
22 (V)Затова кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: не заради вас ще направя това, доме Израилев, а заради Моето свето име, което вие обезславихте у народите, където отидохте.
23 (W)И ще осветя великото Си име, обезславено у народите, сред които го обезславихте, и ще познаят народите, че Аз съм Господ, казва Господ Бог, когато покажа върху вас светостта Си пред очите им.
24 Ще ви взема из народите, ще ви събера от всички страни и ще ви доведа във вашата земя.
25 (X)Ще ви поръся с чиста вода, – и вие ще се очистите от всички ваши скверноти, и от всички ваши идоли ще ви очистя.
26 (Y)Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът.
27 (Z)Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби.
28 (AA)И ще живеете на земята, която дадох на отците ви, и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог.
29 (AB)Ще ви освободя от всички ваши нечистотии, ще призова житото и ще го умножа и не ще ви оставя да търпите глад.
30 Ще умножа дървесните плодове и полските произведения, та занапред да не търпите хули от народите поради глад.
31 (AC)Тогава ще си спомните за лошите си пътища и за недобрите си дела и ще почувствувате погнуса към сами себе за беззаконията си и за гнусотиите си.
32 (AD)Не заради вас ще сторя това, казва Господ Бог, нека ви бъде известно. Червете се и се срамувайте от вашите пътища, доме Израилев.
33 Тъй казва Господ Бог: в оня ден, когато ви очистя от всичките ви беззакония и населя градовете, и бъдат застроени развалините,
34 и опустошената земя, която беше пустиня в очите на всеки минувач, бъде разработена, –
35 (AE)тогава ще кажат: „тая запустяла земя стана като Едемска градина, и тия съсипани, запустели и разорени градове се укрепиха и заселиха“.
36 (AF)И ще познаят народите, които ще останат около вас, че Аз, Господ, изново съграждам разрушено, засаждам запустяло. Аз, Господ, казах – и извърших.
37 Тъй казва Господ Бог: ето, още и в това ще явя милостта Си към дома Израилев, ще ги умножа с люде като стадо.
38 (AG)Както има много жертвени овци в Иерусалим във време на празниците му, тъй ще бъдат пълни с люде запустелите градове, и ще познаят, че Аз съм Господ.
1 Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра:
2 благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ.
3 (A)Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,
4 чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, –
5 затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание,
6 към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие,
7 (B)към благочестието братолюбие, към братолюбието любов.
8 (C)Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа.
9 (D)А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове.
10 Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,
11 защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.
12 Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.
13 Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,
14 (E)знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.
15 Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.
16 (F)Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.
17 (G)Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
18 И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.
19 Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,
20 като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля.
21 (H)Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.