Old/New Testament
51 (A)Тъй казва Господ: ето, Аз ще подигна разрушителен вятър против Вавилон и против живеещите в него Мои противници;
2 (B)и ще пратя против Вавилон веячи, които ще го развеят, и ще опустошат земята му, защото в деня на бедствието ще нападнат върху него от вси страни.
3 Нека стрелец изопва лък против оногова, който изопва лък, и против тогози, който се гордее с бронята си; и не щадете младежите му, изтребете цялата му войска.
4 Ударените нека паднат на Халдейската земя и пронизаните – по пътищата ѝ.
5 (C)Защото не е овдовял Израил, нито Иуда от своя Бог, Господа Саваота, макар че и земята им е пълна с грехове пред Светия Израилев.
6 (D)Бягайте изсред Вавилон и спасявайте всеки душата си, за да не загинете от беззаконията му, защото това време е отмъщение за Господа: Той му отплаща, каквото е заслужил.
7 (E)Вавилон биде в ръката Господня златна чаша, която опиваше цяла земя; народите пиха от нея вино, и обезумяха.
8 (F)Внезапно падна Вавилон и се разби; ридайте за него, вземете балсам за раните му, може би той ще оздравее.
9 (G)Лекувахме Вавилон, ала не оздравя; оставете го, и да идем всеки в земята си, защото присъдата за него стигна до небесата и се издигна до облаците.
10 (H)Господ изкара наяве нашата правда; нека идем и възвестим в Сион делото на нашия Господ Бог.
11 (I)Острете стрели, пълнете колчани; Господ възбуди духа на мидийските царе; защото Той замисля нещо против Вавилон, та да го унищожи, понеже това е отмъщение на Господа, отмъщение за Неговия храм.
12 Срещу вавилонските стени издигнете знаме, усилете надзора, разположете стражи, пригответе засади, защото, както Господ е помислил, тъй и ще направи онова, което изрече против вавилонските жители.
13 (J)О, ти, който живееш при големите води, който изобилствуваш със съкровища! дойде краят ти, пределът на твоята алчност!
14 (K)Господ Саваот се закле Сам в Себе Си: истина казвам, че ще те напълня с люде като със скакалци, и ще подигнат вик против тебе.
15 (L)Той сътвори земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата.
16 (M)По гласа Му шумят водите небесни, и Той издига облаците от краищата земни, произвежда светкавици всред дъжд и изкарва вятъра из Своите клетове.
17 (N)Безумствува всеки човек в своето знание, срами себе си всеки леяр с истукана си, защото истуканът му е лъжа, и няма в него дух.
18 Това е пълна суета, дело на заблуда; във време на тяхното наказание те ще изчезнат.
19 (O)Дялът на Иакова не е като техния, защото неговият Бог е Творец на всичко, и Израил е жезъл на наследието Му, името Му е Господ Саваот.
20 (P)Ти беше мой чук, бойно оръжие; с тебе народи поразявах и с тебе царства съсипвах;
21 с тебе поразявах кон и ездача му, и с тебе поразявах колесница и возача ѝ;
22 с тебе поразявах мъж и жена, с тебе поразявах и стар, и млад, с тебе поразявах и момък, и мома;
23 с тебе поразявах пастира и стадото му, с тебе поразявах и земеделец и работния му добитък, с тебе поразявах и областни началници и градски управители.
24 (Q)И ще отплатя на Вавилон и на всички жители халдейски за всичкото онова зло, що сториха на Сион пред ваши очи, казва Господ.
25 (R)Ето, Аз съм против тебе, пагубна планино, казва Господ, която разоряваш цяла земя; и ще простра против тебе ръката Си, ще те съборя от скалите и ще те направя обгоряла планина.
26 И не ще вземат от тебе камък за ъгли, ни камък за основи, а ще бъдеш вечна пустош, казва Господ.
27 (S)Издигнете знаме на земята, тръбете с тръба всред народите, въоръжете против него народите, свикайте против него царства араратски, минийски и аскеназки, поставете вожд против него, нагонете коне като страшни скакалци.
28 Въоръжете против него народите, царете на Мидия, нейните областни началници и всички нейни градски управители и цялата ней подчинена земя.
29 Земята се тресе и трепери, защото над Вавилон се сбъдват намеренията на Господа да направи земята Вавилонска пустиня без жители.
30 (T)Престанаха да се бият вавилонските юнаци, седят в своите крепости; изтощи се силата им, станаха като жени, жилищата им са изгорени, заворите им са строшени.
31 Бързоходец тича срещу бързоходец, и вестител – срещу вестител, да обадят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всички краища,
32 (U)и бродовете са захванати, и оградите са изгорени с огън, и войниците от страх са поразени.
33 (V)Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: дъщерята вавилонска е като на гумно, кога вършеят на него; още малко, и ще дойде време за жетвата ѝ.
34 Яде ме и ме гриза Навуходоносор, вавилонският цар; направи ме празен съд; поглъща ме като змей; пълни утробата си с моите сласти, захвърля ме.
35 Оскърблението над мене и плътта ми да бъде върху Вавилон, ще каже обитателката Сионова, и кръвта ми – върху жителите халдейски, ще каже Иерусалим.
36 Затова тъй казва Господ: ето, Аз ще се застъпя за твоето дело и ще отмъстя за тебе, и ще пресуша морето му и ще изсуша каналите му.
37 (W)И Вавилон ще стане купище развалини, жилище на чакали, за ужас и за присмех, без жители.
38 (X)Като лъвове ще завият те всички и ще зареват като малки лъвчета.
39 (Y)Кога се разпалят, ще им дам гощавка и ще ги опия, да се развеселят, да заспят вечен сън и да се не пробудят, казва Господ.
40 Ще ги подкарам като агнета на клане, като овни заедно с козли.
41 (Z)Как биде превзет Сесах, и биде завоювана славата на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас между народите!
42 (AA)Втурна се върху Вавилон морето; той е покрит от многото му вълни.
43 Градовете му станаха пустиня, суха земя, степ, земя, дето не живее ни един човек и дето човешки син не минава.
44 И ще посетя Вила във Вавилон и ще изтръгна из устата му, що е погълнал, и народите не ще вече да се стичат към него, дори и вавилонските стени ще паднат.
45 (AB)Излез изсред него, народе мой, и спасявайте всеки душата си от яростния гняв Господен.
46 Да не отслабва сърцето ви, и не бойте се от мълвата, която ще се чуе по земята; мълвата ще дойде в една година и после в друга година, и на земята ще има насилие, властник ще въстане против властник.
47 Затова ето, идат дни, когато ще посетя идолите на Вавилон и цялата му земя ще се посрами, и всичките му поразени ще паднат всред него.
48 (AC)И ще възтържествуват над Вавилон небе и земя и всичко по тях; защото от север ще му дойдат опустошители, казва Господ.
49 Както Вавилон поваляше (наземи) поразените израилтяни, тъй във Вавилон ще бъдат повалени поразените по цялата страна.
50 Вие, които се отървахте от меч, бягайте и се не спирайте, спомнете си отдалеч за Господа, и да дойде Иерусалим на сърцето ви.
51 Срам ни беше, когато слушахме ругатни; безчестие покриваше лицата ни, когато чужденци влязоха в светилището на Господния дом.
52 (AD)Затова ето, идат дни, казва Господ, когато ще посетя истуканите му, и по цялата му земя ще стенат ранените.
53 (AE)Макар и да би се въздигнал Вавилон до небеса и макар да би на високо укрепил твърдината си, – от Мене ще му дойдат опустошители, казва Господ.
54 Екот и писък ще се понесе от Вавилон, и разрушение голямо – от Халдейската земя,
55 защото Господ ще опустоши Вавилон и ще тури край на горделивия му глас. Ще зашумят вълните им като големи води, ще заечи шумния! им глас.
56 (AF)Защото ще дойде върху него, върху Вавилон, опустошител, и хванати ще бъдат ратоборците му, сломени ще бъдат лъковете им; защото Господ, Бог на отплатата, ще отплати.
57 И ще опият князете му и мъдреците му, областните му началници и градските му управители, и войниците му, и ще заспят вечен сън и не ще се пробудят, казва Царят, – Господ Саваот е името Му.
58 (AG)Тъй казва Господ Саваот: дебелите вавилонски стени ще бъдат разрушени до основи, и високите му порти ще бъдат с огън изгорени; и тъй, напразно се трудиха народите и племената се мъчиха за огъня.
59 Слово, което пророк Иеремия заповяда на Сераия, син на Нирия, Маасеев син, когато тоя тръгваше за Вавилон със Седекия, иудейски цар, в четвъртата година на царуването му; Сераия беше главен постелник.
60 (AH)Иеремия вписа в една книга всички злополуки, които трябваше да сполетят Вавилон, всички тия речи, написани против Вавилон.
61 И рече Иеремия на Сераия: кога влезеш във Вавилон, гледай, прочети всички тия речи
62 и кажи: Господи! Ти каза за това място, че ще го унищожиш тъй, че не ще остане в него ни човек, ни добитък, а ще стане вечна пустиня.
63 И кога свършиш да четеш тая книга, привържи към нея камък, хвърли я всред Ефрат
64 (AI)и кажи: тъй ще потъне Вавилон и не ще се подигне от това бедствие, което Аз ще напратя върху него, и те съвсем ще отмалеят. Дотук са речите на Иеремия.
52 (AJ)Седекия беше на двайсет и една година, когато почна да царува, и царува в Иерусалим единайсет години; името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Иеремия от Ливна.
2 И той върши зло пред очите на Господа, всичко това, що извърши Иоаким;
3 (AK)заради туй гневът Господен биде над Иерусалим и над Иуда, докле ги отхвърли от лицето Си; и Седекия се отметна от вавилонския цар.
4 (AL)И в деветата година от царуването му, в десетия месец, в десетия ден на месеца, дойде Навуходоносор, вавилонски цар, той и цялата му войска против Иерусалим, и обсадиха го и издигнаха около него насипи.
5 И стоя градът обсаден до единайсетата година на цар Седекия.
6 (AM)В четвъртия месец, в деветия ден на месеца, се усили гладът в града, и народът на страната нямаше хляб.
7 Биде направен пролом в града, и всички военни избягаха из града нощем през портите, които се намираха между двете стени до царската градина, и отидоха по пътя към степта; а халдеите бяха около града.
8 (AN)Халдейската войска се спусна подир царя, и настигнаха Седекия в иерихонските равнини, и цялата му войска се разбяга от него.
9 (AO)И хванаха царя и го доведоха пред вавилонския цар в Ривла, в земя Емат, дето той произнесе съд над него.
10 (AP)И закла вавилонският цар синовете на Седекия пред очите му, закла и всички иудейски князе в Ривла.
11 (AQ)А на Седекия извади очите и заповяда да го оковат в медни окови; и заведе го вавилонският цар във Вавилон и го тури в стражарницата до деня на смъртта му.
12 (AR)В петия месец, в десетия ден на месеца, – тая беше деветнайсета година на вавилонския цар Навуходоносора, – дойде в Иерусалим Навузардан, началник на телопазителите, който предстоеше пред вавилонския цар,
13 (AS)и изгори дома Господен, царския дом и всички къщи в Иерусалим, и всички големи къщи с огън изгори.
14 И цялата войска халдейска, която беше с началника на телопазителите, събори всички стени около Иерусалим.
15 Навузардан, началник на телопазителите, изсели бедните от народа и другия народ, останал в града, и отметниците, които се предадоха на вавилонския цар, и изобщо останалия прост народ.
16 (AT)Само неколцина от бедния народ на страната Навузардан, началник на телопазителите, остави за лозари и земеделци.
17 (AU)Халдейци изпочупиха и медните стълбове, които бяха в дома Господен, и подставите, и медното море, което беше в Господния дом, и отнесоха всичката им мед във Вавилон.
18 (AV)И взеха котли, лопатки, ножове, чаши, лъжици и всички медни съдове, които се употребяваха при богослужението;
19 (AW)началникът на телопазителите взе и блюда, и щипци, и чаши, и котлета, и кандилца, и кадилници, и шулци, – всичко, що беше от злато и що беше от сребро;
20 (AX)също – два стълба, едно море, дванайсет медни вола, които служеха за подстави, които цар Соломон направи в дома Господен, – медта на всички тия вещи не беше възможно да се претегли.
21 (AY)Всеки от тия стълбове беше висок осемнайсет лакти, и връв от дванайсет лакти го обгръщаше, вътре беше кух, а стените му бяха дебели четири пръста.
22 И имаше на него главулек меден, а главулекът беше висок пет лакти; и мрежицата и наровете наоколо бяха всички медни; същото беше и на другия стълб с наровете.
23 Наровете на всички страни бяха деветдесет и шест; всички нарове около мрежицата – сто.
24 (AZ)Началникът на телопазителите взе също Сераия първосвещеника и Цефания, втория свещеник, и трима пазачи на прага.
25 И от града взе един скопец, който беше началник над военните люде, и седем мъже, които предстояха пред лицето на царя, които се намираха в града, и главния писар във войската, който записваше народа на страната във войската, и шейсет мъже – от народа на страната, намерени в града.
26 И взе ги Навузардан, началник на телопазителите, и отведе ги при вавилонския цар в Ривла.
27 (BA)И порази ги вавилонският цар и ги умъртви в Ривла, в земя Емат; и изселен биде Иуда из земята си.
28 Ето народа, който Навуходоносор изсели: в седмата година три хиляди двайсет и три иудеи;
29 в осемнайсетата година на Навуходоносора бяха изселени от Иерусалим осемстотин трийсет и двама души;
30 (BB)в двайсет и третата година на Навуходоносора Навузардан, началник на телопазителите, изсели седемстотин четирийсет и пет души иудеи; всичко – четири хиляди и шестстотин души.
31 (BC)В трийсет и седмата година след преселението на иудейския цар Иоакима[a], в дванайсетия месец, в двайсет и петия ден на месеца, Евилмеродах, вавилонски цар, в първата година от царуването си, издигна иудейския цар Иоакима и го изведе из тъмницата;
32 и се разговаря с него приятелски, и тури престола му по-горе от престола на царете, които бяха при него във Вавилон;
33 и промени тъмничните му дрехи, и той винаги с него обядваше през всички дни на живота си.
34 И разноските му, разноски постоянни, му се даваха от царя всеки ден до деня на смъртта му, през всички дни на живота му.
9 Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;
2 (A)защото скинията биде стъкмена така: в първата ѝ част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича „Святая“.
3 А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича „Святая Святих“;
4 (B)в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,
5 (C)а над него – Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.
6 При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;
7 (D)а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.
8 Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния,
9 (E)която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта,
10 (F)а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението.
11 (G)Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,
12 (H)нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.
13 (I)Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта,
14 (J)колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
15 (K)И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.
16 Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя;
17 (L)понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив.
18 Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв.
19 (M)Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и червена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ,
20 (N)думайки: „тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог“.
21 Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове.
22 И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива.
23 И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно – с по-добри от тия жертви.
24 Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас,
25 и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
26 (инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.
27 (O)И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд,
28 (P)тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.