Old/New Testament
26 (A)В оня ден ще бъде изпята в земята Иудина тая песен: градът ни е як, вместо стени и окоп Той ни е дал спасение.
2 (B)Отворете портите; нека влезе праведният народ, който пази истината.
3 (C)Твърдия по дух Ти пазиш в съвършен мир, защото на Тебе се уповава.
4 (D)Уповавайте се Господу навеки, защото Господ Бог е вечна твърдиня:
5 (E)Той събори ония, които живееха нависоко – високо стоещия град; повали го, повали на земята, хвърли го в прах.
6 (F)Нога го тъпче, нозете на сиромаха, стъпките на бедните.
7 Пътят на праведника е прав; Ти уравняш неговата пътека.
8 (G)И в пътя на Твоите съдби, Господи, ние се Тебе уповавахме; душата ни се стремеше към Твоето име и към спомена за Тебе.
9 (H)С душата си се стремях към Тебе нощем, и с духа си ще Те диря във вътрешността си от ранни зори: защото, когато Твоите съдби се извършват на земята, тогава жителите на света се научават на правда.
10 (I)Ако нечестив бъде помилуван, той няма да се научи на правда; – ще злодействува в земята на праведните и не ще поглежда на величието Господне.
11 (J)Господи! Ръката Ти беше високо издигната, но те я не видяха; ще видят и ще се посрамят ония, които мразят Твоя народ; огън ще погълне Твоите врагове.
12 (K)Господи! Ти ни даруваш мир, защото и всички наши дела Ти уреждаш за нас.
13 Господи, Боже наш! други господари, освен Тебе, са владели над нас; но чрез Тебе само ние славим Твоето име.
14 (L)Мъртвите не ще оживеят; рефаимите не ще станат, защото Ти ги посети и изтреби, и унищожи всеки спомен за тях.
15 Ти умножи народа, Господи, умножи народа, – прослави Себе Си, разшири всички предели земни.
16 (M)Господи! бидейки в беда, той Те търсеше; изливаше тихи молитви, кога го постигаше Твоето наказание.
17 (N)Както непразна жена, кога да ражда, се мъчи, вика от болките си, тъй бяхме ние пред Тебе, Господи.
18 Бяхме непразни, мъчехме се, – и раждахме сякаш вятър; спасение не доставихме на земята, и други жители на вселената се не появиха.
19 (O)Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! Събудете се и тържествувайте вие, повалените в прах; защото Твоята роса е роса на растенията, и земята ще изригне мъртъвците.
20 (P)Иди, народе мой, влез в покоите си и затвори след себе вратите си, скрий се за миг, докле мине гневът;
21 (Q)защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.
27 (R)В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана право бягащия змей, и левиатана – лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище.
2 В оня ден запейте за него – за обичното лозе:
3 Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него.
4 Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже в него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, –
5 освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене.
6 (S)В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове.
7 (T)Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха?
8 (U)С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър.
9 (V)И чрез това ще се заглади беззаконието на Иакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.
10 (W)Защото укрепеният град ще запустее, жилищата ще бъдат напуснати и захвърлени като пустиня. Там теленце ще пасе, там ще лежи и ще обяжда клончетата му.
11 (X)Кога клончетата му изсъхнат, ще ги очупят; жени ще дойдат и ще ги изгорят. Понеже тоя народ е безразсъден, Творецът му не ще го съжали, и Създателят му не ще го помилува.
12 Но в оня ден Господ ще разтърси всичко от голямата река до потока Египетски, и вие, синове Израилеви, ще бъдете събрани един до други;
13 (Y)и в него ден ще затръби голяма тръба, и ще дойдат изгубилите се в Асирийската земя и прокудените в Египетската земя и ще се поклонят Господу на светата планина в Иерусалим.
2 (A)И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, –
2 (B)направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени;
3 (C)нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си.
4 (D)Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.
5 (E)Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
6 (F)Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
7 (G)но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
8 (H)смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
9 (I)Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
10 (J)та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
11 (K)и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
12 Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение,
13 (L)защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля.
14 (M)Всичко вършете без ропот и съмнение,
15 (N)за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света,
16 (O)имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.
17 (P)Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви;
18 тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте.
19 (Q)А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом.
20 Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас,
21 (R)защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото;
22 (S)а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването.
23 Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;
24 и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас.
25 Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми,
26 понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен.
27 Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб.
28 Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен.
29 (T)Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет,
30 понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.