Old/New Testament
1 (A)Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.
2 (B)Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!
3 (C)Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
4 Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
5 Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.
6 Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.
7 (D)Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
8 (E)За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
9 Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.
10 Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
11 Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
12 Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;
13 и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
14 Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър.
15 Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
16 (F)Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.
17 (G)И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
18 защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
2 (H)Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета!
2 За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?
3 (I)Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.
4 (J)Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,
5 уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;
6 направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;
7 придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;
8 (K)събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки – разни свирала.
9 (L)И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.
10 Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.
11 (M)И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето – всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!
12 Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?
13 И видях че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:
14 (N)на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.
15 И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;
16 защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.
17 Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!
18 И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.
19 И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!
20 Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, –
21 защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, – като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!
22 Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му – безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. – И това е суета!
24 (O)Не е във властта на човека и това благо – да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;
25 защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?
26 (P)Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи – да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!
3 (Q)Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
2 време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
3 време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
4 (R)време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
5 време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
6 време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
7 (S)време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
8 време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
9 Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
10 Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
11 (T)Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
12 (U)Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
13 (V)И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий,
14 (W)Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
15 (X)Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото.
16 И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там – неправда.
17 (Y)И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
18 Казах в сърце си за синовете човешки – да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19 (Z)защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже – всичко е суета!
20 (AA)Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21 Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
22 (AB)И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?
16 Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля.
17 Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие.
18 (A)Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.
19 Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните:
20 вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице.
21 За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.
22 (B)Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.
23 Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.
24 (C)Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;
25 (D)три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;
26 много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,
27 (E)в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.
28 Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.
29 (F)Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?
30 Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.
31 (G)Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.
32 (H)В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.