Old/New Testament
Учение Асафово.
77 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.
2 (A)Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.
3 (B)Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,
4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.
5 (C)Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,
6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –
7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди
8 (D)и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.
9 (E)Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:
10 (F)те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;
11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.
12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:
13 (G)раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;
14 (H)денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;
15 (I)разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;
16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.
17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:
18 (J)изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,
19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“
20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“
21 (K)Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,
22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.
23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,
24 (L)та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.
25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.
26 (M)Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,
27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:
28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,
29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.
30 (N)Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,
31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.
32 (O)При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.
33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.
34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,
35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,
36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;
37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.
38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:
39 (P)Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.
40 (Q)Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!
41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,
42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,
43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;
44 (R)и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;
45 (S)напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;
46 (T)земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци;
47 (U)лозята им уби с град и смоковниците им – със слана;
48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;
49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;
50 (V)уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;
51 (W)порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;
52 (X)и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:
53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;
54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;
55 (Y)прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.
56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;
58 (Z)огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.
59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;
60 (AA)отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;
61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;
62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.
63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;
64 (AB)свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.
65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,
66 (AC)и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;
67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,
68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.
69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,
70 (AD)и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,
71 (AE)и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля.
72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.
Псалом Асафов.
78 (AF)Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини;
2 (AG)труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии – на земните зверове;
3 (AH)проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.
4 (AI)Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.
5 (AJ)Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?
6 (AK)Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,
7 защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.
8 (AL)Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.
9 Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!
10 (AM)Защо езичниците да казват: „де е техният Бог?“ Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.
11 (AN)Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.
12 (AO)Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.
13 (AP)А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.
10 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.
2 Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.
3 (A)Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда,
4 (B)понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.
5 (C)Мойсей пише за оправданието от закона: „който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него“.
6 (D)А оправданието от вярата казва тъй: „да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?“ сиреч, да свали Христа,
7 „или: кой ще слезе в бездната?“ сиреч, да изведе Христа от мъртвите.
8 (E)Но какво казва Писанието? „Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце“, сиреч, словото на вярата, което проповядваме;
9 (F)защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш,
10 понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.
11 (G)Пък и Писанието казва: „всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“.
12 (H)Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават.
13 (I)Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси.
14 Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 (J)И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: „колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!“
16 (K)Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?“
17 И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие.
18 (L)Но казвам: нима те не чуха? Напротив, „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им – до краищата на вселената“.
19 (M)Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: „Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ“.
20 (N)А Исаия смело казва: „намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене“.
21 (O)За Израиля пък казва: „весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит“.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.