Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Old/New Testament

Each day includes a passage from both the Old Testament and New Testament.
Duration: 365 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Псалми 37-39

Съвети на мъдреца

37 (A)(B)Псалом на Давид.

Не се дразни заради злодеите,
не завиждай на онези, които вършат беззаконие,
(C)защото те изсъхват бързо като трева
и повяхват като зеленина.
Уповавай се на Господа и върши добро,
живей на земята и следвай истината.
Виждай радостта си в Господа
и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.
Предай пътя си на Господа
и на Него се уповавай. Той ще те насочва
(D)и ще направи твоята справедливост да блесне като светлина
и твоето правосъдие – като светъл ден.
Покори се на Господа и на Него се надявай.
Не се дразни заради онзи, който успява в пътя си,
заради човек, който замисля коварства.
Стой далече от гнева и остави яростта;
не се горещи, това води само до зло.
(E)Тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени,
а онези, които се уповават на Господа, ще наследят земята.
10 Още малко – и нечестивият ще изчезне.
Ще го потърсиш в жилището му, но няма да го намериш.
11 (F)А кротките ще наследят земята
и ще се радват на много голямо благополучие.
12 Нечестивият замисля зло против праведния
и скърца със зъби против него,
13 но Господ ще се надсмее над него,
защото вижда, че идва денят за равносметка.
14 Нечестивите вадят меч, изопват своя лък,
за да повалят немощния и сиромаха,
за да погубят тези, които постъпват праведно.
15 Но мечът им ще се забие в собственото им сърце
и лъковете им ще се пречупят.
16 (G)Малкото, което притежава праведният,
е по-добро от голямото богатство на нечестивите,
17 защото силата на нечестивите ще се сломи,
а Господ подкрепя праведните.
18 Господ бди над дните на невинните
и тяхното притежание ще пребъде вечно.
19 В злощастно време те няма да бъдат в нужда
и в гладни дни ще бъдат сити.
20 А нечестивите ще загинат
и враговете на Господа ще отминат, както отлита красотата на ливадите,
ще изчезнат като дим.
21 Нечестивият взема назаем и не връща,
а праведният проявява милосърдие и подарява,
22 защото благословените от Господа ще наследят земята,
а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
23 Господ укрепва стъпките на човека
и е благосклонен към неговите пътища:
24 препъне ли се, той не пада,
защото Господ го подкрепя за ръка.
25 Млад бях, остарях
и не съм виждал изоставен праведник,
нито децата му да просят хляб;
26 той винаги е милосърден и назаем дава,
и неговите деца ще бъдат благословени.
27 (H)Избягвай злото и върши добро,
тогава ще живееш вечно.
28 Защото Господ обича справедливостта
и не изоставя онези, които са Му верни.
Те ще бъдат запазени за вечни времена,
а потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
29 Праведните ще наследят земята
и ще живеят на нея вечно.
30 Устата на праведния изрича мъдри слова
и езикът му изговаря това, което е справедливо.
31 (I)Той носи Закона на своя Бог в сърцето си;
стъпките му няма да се поколебаят.
32 Нечестивият дебне праведния
и се стреми да го убие,
33 но Господ няма да го предаде в неговите ръце
и няма да допусне да го осъдят в съда.
34 Уповавай се на Господа и се придържай към Неговия път.
Тогава Той ще те въздигне, за да наследиш земята,
и ти ще видиш как нечестивите ще бъдат изтребвани.
35 (J)Видях нечестив човек, готов за насилие,
който гордо се ширеше като зеленеещ се кедър.
36 Но той изчезна и го няма;
търсих го, но не можах да го намеря.
37 Погледни добрия и обърни внимание на праведния,
защото краят на такъв човек е спасението.
38 А грешниците всички заедно ще бъдат изтребени;
бъдещето на нечестивите е гибел.
39 (K)Избавлението на праведните идва от Господа.
Той е защита за тях във време на беди.
40 Господ ще им помогне и ще ги избави;
ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси,
защото при Него те търсят убежище.

Псалом, посветен на покаянието

38 Псалом на Давид. За възпоменателна жертва.

(L)[a] Господи, в яростта Си не ме изобличавай
и в гнева Си не ме наказвай,
(M)защото Твоите стрели ме улучиха
и Твоята ръка тежи върху мене.
(N)Няма здраво място в плътта ми, понеже Ти си разгневен.
Няма спокойствие за моите кости заради греховете ми,
(O)защото моите беззакония надвишиха главата ми,
като тежък товар ме притиснаха.
Вонят и гноясват моите рани
поради безумието ми.
Аз се прегърбих и съвсем се наведох,
цял ден ходя нажален,
(P)защото цял се треса от треска
и нищо здраво няма в тялото ми.
Изнемощях и съвсем съм разбит;
аз викам от мъките на своето сърце.
10 (Q)Господи, пред Тебе са всичките ми желания
и моето стенание не е скрито от Тебе.
11 Сърцето ми бие силно; моите сили ме напуснаха,
изчезва и светлината на очите ми.
12 (R)Моите приятели и моите близки се отдалечиха заради раните ми
и моите роднини ме избягват.
13 А онези, които посягат на живота ми, слагат примки и които ми желаят зло,
говорят за моето загиване
и замислят коварства всеки ден.
14 (S)Но аз като глух – не чувам,
и съм като ням, който не отваря устата си.
15 Станах като човек, който не чува,
и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще ме чуеш, Господи, Боже мой.
17 (T)И аз казах: „Нека да не тържествуват над мене моите врагове;
когато кракът ми се подхлъзне, да не важничат над мене.
18 Близко съм до това да падна
и страданието не ме напуска никога.
19 (U)Беззаконието си признавам,
съкрушен съм заради греха си.
20 А онези, които враждуват с мене без причина, са силни;
онези, които ме ненавиждат без вина, са многобройни.
21 (V)Те ми отвръщат със зло за доброто, враждуват против мене,
защото следвам доброто.
22 (W)Господи, Боже мой, не ме изоставяй,
не се отдалечавай от мене;
23 (X)Господи, Спасителю мой,
побързай ми на помощ!“

Молитва при изпитания

39 За първия певец. От Йедутун[b]. Псалом на Давид.

[c] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си,
ще обуздавам устата си,
докато нечестивият е пред мене.“
Бях ням и безгласен и мълчах,
лишен от блага;
и моето страдание се усили.
Пламна сърцето в гърдите ми,
огън се разгоря в мислите ми.
Тогава проговорих с езика си:
„Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,
открий ми числото на моите дни,
за да разбера, че съм преходен.
(Y)Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,
и възрастта ми е като нищо пред Тебе.
Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
Наистина, човек е като сянка;
напразно вдига шум,
трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
И сега какво ми остава да очаквам, Господи?
Надеждата ми е единствено в Тебе.
Избави ме от всичките ми беззакония,
не ме предавай на безумен за поругание.
10 Станах ням, не отварям устата си,
защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Своите удари,
аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
12 Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,
Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.
Така че всеки човек е само полъх!
13 (Z)Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,
не стой безмълвен пред моите сълзи,
защото аз съм гост пред Тебе и странник,
както и всички мои предци.
14 (AA)Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,
преди да си замина и да ме няма вече.“

Деяния 26

Защита на апостол Павел пред цар Агрипа

26 Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита: „Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите, но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо. (A)Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим. (B)Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра. (C)А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога, което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите. Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви? Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей. 10 (D)Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах. 11 И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната. 12 С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците, 13 когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние. 14 Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.’ 15 (E)Аз попитах: ‘Кой си Ти, Господине?’ Той отговори: ‘Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. 16 Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия. 17 И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам, 18 (F)за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.’ 19 Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение, 20 (G)а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. 21 (H)Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. 22 (I)Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане: 23 (J)че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“

24 И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“ 25 А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум. 26 (K)Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл. 27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“ 28 Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“ 29 А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“

30 Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха 31 (L)и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови. 32 (M)И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора[a].