Old/New Testament
Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен.
1-2 (A)Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,
3 (B)защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;
4 думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;
5 (C)на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.
6 (D)Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина – до облаците!
7 (E)Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби – велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!
8 (F)Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:
9 (G)те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;
10 защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.
11 Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;
12 да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;
13 там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.
Псалом Давидов.
36 (H)Не ревнувай на злодейците, не завиждай на ония, които вършат беззаконие,
2 (I)защото те като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват.
3 Уповавай се на Господа и върши добро; живей на земята и пази истината.
4 Утешавай се с Господа, и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.
5 (J)Предай пътя си на Господа и Нему се уповавай, и Той ще извърши
6 (K)и ще изведе като светлина твоята правда, и твоята справедливост – като пладнина.
7 Покори се на Господа и Нему се надявай. Не ревнувай на оня, който успява в пътя си, на човек, който лукавствува.
8 (L)Престани да се гневиш и остави яростта; не ревнувай дотолкова, че да правиш зло,
9 (M)защото тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, а ония, които се уповават на Господа, ще наследят земята.
10 Още малко, и нечестивеца не ще го има; ще погледнеш на мястото му, и – няма го.
11 (N)А кротките ще наследят земята и ще се насладят с много мир.
12 Нечестивецът замисля зло против праведника и скърца зъби против него,
13 а Господ се надсмива над него, защото вижда, че денят му иде.
14 Нечестивците вадят меч, изопват лъка си, за да повалят бедния и сиромаха, за да прободат ония, които вървят по прав път;
15 мечът им ще се забие в тяхното сърце, и лъковете им ще се пречупят.
16 (O)Малкото у праведника е по-добро от богатството на много нечестивци,
17 (P)защото мишците на нечестивците ще се сломят, а праведниците Господ подкрепя.
18 Господ знае дните на непорочните, и тяхното притежание ще пребъде вечно:
19 (Q)в усилно време няма да бъдат посрамени и в гладни дни ще бъдат сити;
20 (R)а нечестивците ще загинат, и враговете Господни като агнешка тлъстина ще изчезнат, в дим ще изчезнат.
21 Нечестивецът взема в заем и не връща, а праведникът се смилява и дава,
22 (S)защото благословените от Бога ще наследят земята, а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
23 Господ укрепи стъпките на такъв човек и благоволи към неговите пътища:
24 (T)кога да падне, не пада, защото Господ го поддържа за ръка.
25 (U)Бях млад, вече остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят:
26 (V)той всеки ден се смилява и на заем дава, и неговото потомство ще бъде благословено.
27 (W)Избягвай злото и върши добро, и ще живееш вечно
28 (X)защото Господ обича правдата и не оставя Своите светии; те вечно ще бъдат запазени; (а беззаконниците ще бъдат изхвърлени) и потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
29 (Y)Праведниците ще наследят земята и ще живеят на нея вечно.
30 (Z)Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда.
31 (AA)Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се поклатят.
32 (AB)Нечестивецът дебне праведника и търси да го умъртви;
33 но Господ няма да го предаде в негови ръце и няма да допусне да го обвинят, когато бъде съден.
34 Уповавай се на Господа и се дръж о Неговите пътища: и Той ще те въздигне, за да наследиш земята; и когато бъдат изтребвани нечестивците, ти ще видиш.
35 (AC)Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво;
36 (AD)но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам.
37 (AE)Наблюдавай непорочния и гледай праведника, защото бъднината на такъв човек е мир;
38 а беззаконниците всички ще бъдат изтребени; бъднината на нечестивците е гибел.
39 (AF)От Господа е спасението на праведниците. Той е тям защита в скръбно време;
40 (AG)и ще им помогне Господ и ще ги избави; ще ги избави от нечестивците и ще ги спаси, защото Нему се уповават.
25 А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим.
2 Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла
3 и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя.
4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там.
5 И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят.
6 И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла.
7 Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8 (A)а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря.
9 Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене.
10 Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш.
11 (B)Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам.
12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш.
13 След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста.
14 И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови,
15 (C)за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден.
16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението.
17 И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека;
18 обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз;
19 (D)те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.
20 Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това?
21 Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря.
22 Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш.
23 На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла.
24 (E)И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.
25 (F)Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему.
26 Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша.
27 Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.