Old/New Testament
Псалом Давидов. Учение.
31 (A)Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити!
2 (B)Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях, и в чийто дух няма лукавство!
3 Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане,
4 (C)защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха.
5 (D)Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: „ще изповядам Господу моите престъпления“, и Ти сне от мене вината на греха ми.
6 (E)Затова всеки праведник ще Ти се помоли овреме, и тогава разливът от многото води няма да го достигне.
7 (F)Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб; окръжаваш ме с радост на избавление.
8 (G)„Ще те вразумя – казва Бог, – ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе.“
9 (H)„Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват.“
10 (I)Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.
11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.
(Псалом Давидов)
32 (J)Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят.
2 (K)Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир;
3 (L)пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание,
4 защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни.
5 Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята.
6 (M)Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство.
7 (N)Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове.
8 Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената,
9 (O)защото Той рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви.
10 (P)Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете).
11 (Q)А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род.
12 (R)Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие!
13 (S)От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки;
14 от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята:
15 на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.
16 Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина.
17 (T)Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави.
18 (U)Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му,
19 че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани.
20 Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита;
21 (V)за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме.
22 Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.
16 Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.
17 А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.
19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?
20 А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.
21 Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.
22 Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.
23 След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;
24 пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 Написа и писмо с това съдържание:
26 Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав.
27 (A)Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин.
28 (B)И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им
29 (C)и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови.
30 И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!
31 И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.
32 А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.
33 Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.
34 Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:
35 (D)ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.