Old/New Testament
38 (A)(К огато Елиуй престана да говори) Господ отговори на Иова из бурята и рече:
2 кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл?
3 (B)Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти Ми обяснявай:
4 (C)де беше ти, когато полагах основите на земята? – кажи, ако знаеш.
5 (D)Кой ѝ определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето?
6 (E)На какво са закрепени основите ѝ, или кой положи крайъгълния ѝ камък,
7 (F)при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост?
8 (G)Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба,
9 когато облаците направих негово облекло и мъглата – негови пелени,
10 (H)и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата,
11 и казах: дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни?
12 Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото ѝ,
13 за да обгърне тя краищата на земята и да изтърси от нея нечестивците,
14 за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло,
15 (I)да се отнеме от нечестивците светлината им и да се съкруши дръзката им ръка?
16 (J)Слизал ли си в дълбочината морска и влизал ли си да изследваш бездната?
17 (K)Отваряли ли са се за тебе вратата на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка?
18 Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това.
19 Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата?
20 Ти трябва да си стигал до границите ѝ и знаеш пътеките към дома ѝ.
21 (L)Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям.
22 Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката,
23 (M)които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война?
24 По кой път се разлива светлината и се разнася източният вятър по земята?
25 (N)Кой отваря потоците за изливане на водата и път за гръмоносни светкавици,
26 за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, дето няма човек,
27 (O)за да насища пустинята и степта и да възбужда злачните зародиши да изникват?
28 (P)Дъждът има ли баща? Или кой ражда капките на росата?
29 Из чия утроба излиза ледът, и небесния скреж, – кой го ражда?
30 Водите като камък се затвърдяват, и повърхността на бездната замръзва.
31 (Q)Можеш ли върза възела на Хима и да развържеш връзките на Кесил?
32 Можеш ли да извеждаш съзвездията на времето им и да водиш Ас с децата ѝ?
33 (R)Знаеш ли наредбите на небето, можеш ли натъкми то да владее над земята?
34 Можеш ли дигна гласа си до облаците, за да те покрие обилно вода?
35 Можеш ли да пращаш светкавици, и те ще тръгнат ли и ще ти кажат ли: ето ни?
36 (S)Кой вложи мъдрост в сърцето, или кой даде смисъл на разума?
37 (T)Кой може да преброи облаците със своята мъдрост и да удържи съдовете на небето,
38 когато прахът се обръща в кал, и буците се слепват?
39 (U)Ти ли ловиш плячка за лъвицата и насищаш лъвчетата,
40 когато те лежат в леговищата или почиват под сянка в засада?
41 (V)Кой приготвя на враната храната ѝ, кога пиленцата ѝ, скитайки се без храна, викат към Бога?
39 Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите?
2 Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат?
3 Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си;
4 децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях.
5 Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно,
6 (W)на което съм отредил степта за къща и солниците – за жилище?
7 Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача,
8 дири си храна по планините и се впуща на всеки злак.
9 Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?
10 Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата?
11 Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа?
12 Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти?
13 Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух?
14 Тя оставя яйцата си на земята и ги топли на пясъка,
15 и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче;
16 жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът ѝ ще отиде напразно,
17 защото Бог не ѝ е дал мъдрост и не я е надарил с разум;
18 а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му.
19 Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива?
20 Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас,
21 рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие;
22 смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч;
23 кънти тул над него, блещи копие и сулица;
24 (X)в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук;
25 щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика.
26 Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне?
27 По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо?
28 Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места;
29 оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч;
30 пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.
31 Продължи Господ и рече на Иова:
32 който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.
33 Отговори Иов Господу и рече:
34 ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си.
35 Веднъж говорих, – сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.
40 Отговори Господ на Иова из бурята и рече:
2 (Y)препаши като мъж кръста си: Аз ще те питам, а ти Ми обяснявай.
3 Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, та себе си да оправдаеш?
4 Такава ли е твоята мишца, както на Бога? И можеш ли като Него да загърмиш с глас?
5 Украси се тогази с величие и слава, облечи се в блясък и великолепие;
6 излей яростта на гнева си, погледни всичко, що е горделиво, и го смири;
7 погледни всички високомерни и ги унизи, и съсипи нечестивите на местата им;
8 зарови ги всички в земята и покрий лицата им с тъма.
9 Тогава и Аз ще призная, че твоята десница може да те спасява.
10 Ето бегемотът, който съм създал, както и тебе; той яде трева като вол;
11 ето, неговата сила е в бедрата му, и якостта му – в мишците на корема му;
12 размахва опашката си като кедър; а жилите на бедрата му са преплетени;
13 краката му са като медни тръби; костите му са като железни пръти;
14 това е върхът на Божиите пътища: само Оня, Който го е сътворил, може да приближи меча Си до него;
15 планините му принасят храна, и там всички полски зверове играят;
16 той си ляга под сенчестите дървета, под покрива на тръстиката и в блатата;
17 сенчестите дървета го покриват със сянката си; върбите край потоците го окръжават;
18 ето, той пие от реката и не бърза; остава си спокоен, ако ще би Иордан да хлуйне към устата му.
19 Ще го хване ли някой открито и ще продупчи ли носа му с кука?
20 Можеш ли извлече с въдица левиатана и с връв да го вържеш за езика?
21 Ще вденеш ли халка в ноздрите му? Ще прободеш ли с шило челюстта му?
22 Ще ли ти се много моли и ще ли ти говори кротко?
23 Ще направи ли договор с тебе, ще го вземеш ли завинаги като свой роб?
24 Ще се забавляваш ли с него като с птичка, и ще го вържеш ли зарад момиченцата си?
25 Ще го продават ли другарите по лов, ще го делят ли между хананейските търговци?
26 Можеш ли промуши кожата му с копие и главата му с рибарска вила?
27 Тури на него ръката си и помни за борбата: занапред не ще посмееш.
16 (A)Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин;
2 тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.
3 (B)Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.
4 (C)И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим.
5 И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.
6 Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.
7 А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.
8 И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.
9 През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!
10 След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.
11 И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,
12 а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.
13 А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.
14 И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ ѝ отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.
15 А когато се покръсти тя и домашните ѝ, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.
16 И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
17 Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
18 (D)Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
19 Тогава господарите ѝ, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.
20 И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
21 и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.