Old/New Testament
36 Продължи Елиуй и рече:
2 почакай ме малко, и аз ще ти явя, че има още какво да кажа за Бога.
3 (A)Ще почна разсъжденията си отдалеч и ще въздам на моя Създател справедливост,
4 (B)защото думите ми никак не са лъжа: пред тебе е съвършеният в познанията.
5 Ето, Бог е могъщ и не презира силния с крепкото Си сърце;
6 Той не поддържа нечестивите и на угнетените въздава правото:
7 (C)не отвръща очите Си от праведниците, но заедно с царе ги туря завинаги на престол, и те се въздигат.
8 (D)Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,
9 Той им посочва делата им и беззаконията им, понеже са се умножили,
10 (E)и отваря ухото им за вразумяване и им говори да се отдръпнат от нечестието.
11 (F)Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в доброчестина и годините си в радост;
12 (G)ако пък не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.
13 (H)Но лицемерците хранят в сърцето си гняв и не се обръщат към Него, кога ги вързва в окови;
14 затова душата им умира в младини, и животът им изгасва с блудници.
15 (I)Той спасява сиромаха от неволята му и, кога е угнетен, отваря му ухото.
16 (J)И тебе би извел Той от теснина на простор, дето няма стеснение, и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина;
17 но ти си препълнен с размишления на нечестивци; съд и осъждане са близки за теб.
18 (K)Да те не порази Божият гняв с наказание! Голям откуп не ще те избави.
19 Ще даде ли Той някаква цена на твоето богатство? Не, – нито на златото, нито на какво и да е съкровище.
20 Не желай оная нощ, когато народите се изтребват на мястото си.
21 (L)Пази се, не се поддавай на нечестието, което си предпочел пред страданието.
22 (M)Бог е висок по силата Си, и кой е такъв, като Него, наставник?
23 Кой ще посочи Нему пътя Му? Кой може каза: Ти постъпваш несправедливо?
24 Не забравяй да величаеш делата Му, които човеците виждат.
25 Всички човеци могат да ги видят: човек може да ги изглежда отдалеч.
26 (N)Ето, Бог е велик, и ние не можем да Го познаем; броят на годините Му е неизследим.
27 Той събира водните капки; те в множество се изливат на дъжд;
28 капят из облаците и се изливат изобилно върху човеците.
29 (O)Кой може тъй също разумя ширинето на облаците, трясъка на шатрата Му?
30 Ето, Той разпростира над тях светлината Си и покрива морското дъно.
31 Оттам Той съди народите, дава храна в изобилие.
32 Той крие в дланите Си трескавицата и заповядва ѝ кого да удари.
33 Трясъкът ѝ дава да се знае за нея; добитъкът тъй също усеща, какво става.
37 И от това трепери сърцето ми и се е подигнало от мястото си.
2 Слушайте, слушайте гласа Му и гърма, който излиза из устата Му.
3 (P)Под цялото небе се прописа гърмежът Му, и светкавицата Му – до краищата на земята.
4 След Него гърми глас; гърми Той с гласа на Своето величие и го не възпира, кога гласът Му бъде чут.
5 (Q)Чудно гърми Бог с гласа Си, върши велики дела, за нас непостижими.
6 (R)Защото Той казва на снега: падай на земята; също ситният дъжд и едрият дъжд са в Негова власт.
7 Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят всички човеци делото Му.
8 (S)Тогава звярът отива в убежище и си остава в леговището.
9 От юг иде буря, от север – студ.
10 От духването Божие става лед, и водната повърхност се свива.
11 Също с влага Той напълня черните облаци, и облаците сипят светлината Му,
12 и те тръгват според намеренията Му, за да изпълнят, което им заповядва, по лицето на обитаваната земя.
13 Той им заповядва да отидат или за наказание, или в благоволение, или за помилване.
14 (T)Вслушай се в това, Иове; стой и разумявай чудните Божии дела.
15 Знаеш ли, как Бог разполага с тях и заповядва на светлината да блещи из Неговия облак?
16 Разумяваш ли равновесието на облаците, чудното дело на Най-Съвършения в знанието?
17 Как се стопля дрехата ти, когато Той успокоява земята от юг?
18 (U)Ти ли с Него разпъна небесата, яки като изляно огледало?
19 Научи ни, какво да Му кажем. В тоя мрак ние не можем нищо да съобразим.
20 Ще Му бъде ли обадено, какво говоря аз? Казал ли е някой, че Нему се съобщава, каквото е говорено?
21 Сега се не вижда бляскава светлина в облаците, но ще полъхне вятър и ще ги разчисти.
22 Хубавото време дохожда от север, и около Бога е страшно великолепие.
23 (V)Вседържител е! Ние Го не постигаме. Велик е по сила, по съд и по пълнота на правосъдието. Той никого не угнетява.
24 Поради това да благоговеят пред Него човеците, и да треперят пред Него всички мъдри по сърце!
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила – предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,
23 като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,
25 ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,
26 човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.
27 И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.
28 Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:
29 да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!
30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.
31 А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.
32 (A)Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.
33 След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.
34 Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.
35 Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне.
36 След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.
37 (B)Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.
38 (C)Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.
39 От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;
40 а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,
41 (D)и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.