Old/New Testament
20 (A)Отговори Софар Наамец и рече:
2 размишленията ми ме подбуждат да отговарям, и аз бързам да ги изкажа.
3 Срамен укор чух за мене, и духът на моя разум ще отговори за мене.
4 Нима не знаеш ти, че от памтивека, от когато човек е поставен на земята, –
5 (B)веселието на беззаконниците е кратковременно, и радостта на лицемереца е мигновена?
6 И до небеса да се издигне величието му, и до облаците да се допира главата му, –
7 (C)той завинаги пропада, както мръсотиите му; които са го видели, ще кажат: де е той?
8 (D)Като сън ще отлети, и не ще го намерят; и като нощно видение ще изчезне.
9 (E)Което око го е видяло, не ще го вече види, и мястото му няма вече да го забележи.
10 (F)Синовете му ще се подмилкват на сиромаси, и ръцете му ще върнат, каквото е ограбил.
11 Костите му са пълни с греховете на младините му, и с него ще легнат те в пръстта.
12 (G)Ако злото е сладко в устата му, и той го крие под езика си,
13 пази и го не хвърля, а го държи в устата си, –
14 то тая негова храна в утробата му ще се превърне на аспидова жлъчка вътре в него.
15 Ще изблюва имота, що е гълтал: Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Змийна отрова смучи той; езикът на ехидна ще го умъртви.
17 Няма да види потоци и реки от мед и мляко.
18 (H)Спечеленото с труд ще върне, не ще погълне; според имота му ще стане и разплатата му, а той не ще се зарадва.
19 (I)Защото гнетеше, напъждаше сиромаси; заграбваше къщи, които не беше градил;
20 (J)не знаеше ситост в корема си, и в жаждата си нищо не щадеше.
21 Нищо се не отърваше от лакомията му, затова и щастието му не ще утрае.
22 При пълно изобилие, нему ще е тясно; всяка ръка на обидения ще се подигне върху него.
23 (K)Кога има с какво да напълни корема му, Той ще проводи върху него яростта на Своя гняв и ще изсипе като дъжд върху му болести в плътта му.
24 (L)Побегне ли от желязното оръжие, меден лък ще го прониже;
25 (M)ще вземе да вади стрелата, – и тя ще излезе из тялото, ще излезе с бляскавия си връх през жлъчката му; ужасите на смъртта ще връхлетят върху него!
26 (N)Всичко мрачно е скрито в него; ще го гори огън, от никого нераздухван; зло ще постигне и останалото в шатрата му.
27 Небето ще открие беззаконието му, и земята ще въстане против него.
28 Ще изчезне богатството на къщата му; всичко ще се разпилее в деня на гнева Му.
29 (O)Ето участта на беззаконния човек от Бога и наследието, определено нему от Вседържителя!
21 Иов отговори и рече:
2 изслушайте внимателно речта ми; това ще ми бъде утеха от вас.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; а после, откак поговоря, присмивайте се.
4 Нима към човек ми е думата? Та как да не бъда малодушен?
5 (P)Погледнете ме и се ужасете, па турете пръст на уста.
6 Спомня ли си само, – изтръпвам, и трепет обзема тялото ми.
7 (Q)Защо беззаконниците живеят, достигат старост, па и по сила са яки?
8 Децата им са с тях пред лицето им, и внуците им са пред очите им.
9 (R)Къщите им са в мир и без страх, и жезълът Божий не е върху тях.
10 Бикът им оплодотворява и не пропуща, кравата им зачева и не помята.
11 Отпущат малките си като стадо, и децата им скачат.
12 (S)Провикват се при тимпани и гусли и веселят се при пищелки;
13 прекарват дните си в щастие и в един миг слизат в преизподнята.
14 (T)А между това казват Богу: отстрани се от нас, не щем да знаем за Твоите пътища!
15 (U)Какво е Вседържителят, та да Му служим? И каква полза да прибягваме към Него?
16 (V)Виждаш, щастието им не е от техните ръце. – Далеч от мене съветът на нечестивите!
17 (W)Често ли угасва светилото у беззаконниците и ги налита беда, а Той в гнева Си ги надарява със страдания?
18 (X)Те трябва да бъдат като сламка пред вятъра и като плява, завявана от вихрушка.
19 Ще кажеш: Бог пази злочестината му за неговите деца. – Нека въздаде Той на самия него, за да знае той това.
20 Нека очите му видят злочестината му, и нека сам пие от гнева Вседържителев.
21 (Y)Защото, какво го е грижа за дома му после него, кога броят на месеците му се свърши?
22 Но Бога ли ще учим на мъдрост, когато Той съди и горните?
23 Един умира в най-пълни сили, съвсем спокоен и мирен;
24 вътрешностите му са пълни с мас и костите му напоени с мозък.
25 Друг пък умира с огорчена душа, без да е вкусил добро.
26 (Z)И те наедно ще лежат в пръстта, и червеи ще ги покрият.
27 Зная вашите мисли и хитрини, които кроите против мене.
28 Ще кажете: де е княжевият дом, и де е шатрата, в която са живели беззаконниците?
29 Нима не сте разпитвали пътешественици и не сте запознати с техните наблюдения,
30 (AA)че в ден на погибел злодеецът бива пощаден; в ден на гняв отвежда се настрани?
31 Кой ще му покаже пред лицето неговия път и кой ще му отвърне за онова, що е вършил той?
32 Съпровождат го до гробищата и на гроба му поставят стража.
33 Долинските буци за него са сладки, и след него върви тълпа люде, а вървещите пред него чет нямат.
34 (AB)Как тогава желаете да ме утешавате със суета? В отговорите ви остава само лъжа.
24 На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.
25 Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.
26 (A)А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!
27 И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.
28 (B)И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.
29 Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?
30 Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха
31 и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.
32 И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.
33 Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.
34 (C)Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
35 но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
36 (D)Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.
37 (E)Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:
38 (F)как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
39 (G)И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
40 (H)Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява –
41 (I)не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
42 И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
43 (J)За Него всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
44 Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото.
45 А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа;
46 (K)защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:
47 (L)може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?
48 И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.