Old/New Testament
15 Тогава Дух Божий слезе върху Азария, син Одедов,
2 (A)и той излезе да посрещне Аса и му каза: послушай ме, Аса и всички иудеи и вениаминци: Господ е с вас, когато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще Го намерите; ако пък Го оставите, и Той ще ви остави.
3 (B)Много дни Израил ще бъде без истиннаго Бога, без свещеник, който да поучава, и без закон;
4 (C)но когато в утеснението си се обърне към Господа, Бога Израилев, и Го потърси, Той ще им се намери.
5 В ония времена няма да има мир ни за излизащи, ни за влизащи; защото ще има големи смутове между всички жители земни;
6 (D)народ ще се бие с народ, и град с град, защото ще ги смути Бог с всякакви неволи.
7 (E)Ала вие се дръжте твърдо, и ръцете ви да не ослабват, защото ще има награда за делата ви.
8 Като чу Аса тия думи и пророчества на Азария, син на пророк Одеда, той се охрабри и премахна езическите гнусотии из цялата земя Иудейска и Вениаминова, и от градовете, които бе превзел по Ефремовата планина, и поднови жертвеника Господен, що беше пред Господния притвор.
9 И събра всички иудеи и вениаминци и преселниците от Ефрема, Манасия и Симеона, които живееха с тях; защото много израилтяни преминаха към него, като видяха, че Господ, неговият Бог, е с него.
10 И събраха се в Иерусалим в третия месец на петнайсетата година от царуването на Аса;
11 и принесоха в оня ден жертва Господу от плячката, която докараха: от едрия добитък седемстотин и от дребния седем хиляди.
12 (F)И сключиха завет да търсят Господа, Бога на отците си, от все сърце и душа;
13 (G)а всякой, който не потърси Господа, Бога Израилев, да умре – бил той малък или голям, мъж или жена.
14 И заклеха се в Господа гръмогласно с възклицание и при звука на тръби и рогове.
15 И всички иудеи се радваха на тая клетва, защото се клеха от все сърце и с пълно усърдие търсеха Господа, и Той им се намери. И Господ им даде спокойствие от всички страни.
16 (H)А майка си Мааха цар Аса лиши от царско достойнство, задето бе направила истукан за дъбравата. Аса катурна идола ѝ, насече го на късове и го изгори в Кедронския дол.
17 (I)Макар че оброчищата не бяха премахнати у Израиля, но сърцето на Аса беше напълно предадено Господу през всичките му дни.
18 (J)Той внесе посветеното от баща си и своето посветено в Божия дом: сребро, злато и съдове.
19 И война нямаше до трийсет и петата година от царуването на Аса.
16 (K)В трийсет и шестата година от царуването на Аса, израилският цар Вааса се подигна против Иудея и начена да гради Рама, за да не позволи никому нито да излиза от иудейския цар Аса, нито да дохожда при него.
2 (L)Тогава Аса изнесе сребро и злато от съкровищниците на дома Господен и на царския дом и проводи до сирийския цар Венадада, който живееше в Дамаск, думайки:
3 да бъде съюз между мене и тебе, както беше между баща ми и баща ти; ето, пращам ти сребро и злато: иди и скъсай съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от мене.
4 (M)Венадад послуша цар Аса и проводи военачалници, които имаше при себе си против израилските градове, и те опустошиха Ион и Дан и Авелмаим и всички складове в Нефталимовите градове.
5 (N)Като чу за това Вааса, престана да гради Рама и прекъсна работата си.
6 (O)А цар Аса събра всички иудеи, и те изкараха от Рама камъните и дърветата, които употребяваше Вааса за градеж, и съгради с тях Гева и Мицфа.
7 (P)В това време дойде ясновидецът Ананий при иудейския цар Аса и му каза: понеже ти си се облегнал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа, твоя Бог, затова се спаси от ръцете ти войската на сирийския цар.
8 (Q)Етиопци и ливийци не бяха ли с поголяма сила и с много повече колесници и конници? Но щом се ти упова на Господа, и Той ги предаде в твоя ръка,
9 (R)защото очите Господни обгледват цялата земя, за да помагат на ония, чието сърце е напълно предадено Нему. Ти постъпи сега безразсъдно; затова отсега ще имаш войни.
10 Но Аса се разсърди на ясновидеца и го затвори в тъмница, понеже беше раздразнен от това против него; в него време Аса притесняваше и някои от народа.
11 Ето, делата на Аса, първи и последни, са описани в книгата на царете иудейски и израилски.
12 На трийсет и деветата година от царуването си Аса заболя в нозете, и болестта му възлезе до горните части на тялото; но в болестта си не потърси Господа, а лекари.
13 (S)И почина Аса при отците си и умря на четирийсет и първа година от царуването си.
14 Погребаха го в гробницата, която сам беше си съградил в Давидовия град; и положиха го на одър, отрупан с благовония и с разни изкуствени масти, каквито изгориха голямо множество за него.
27 (A)Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
29 А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
30 Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.
31 (B)Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.
32 (C)И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.
33 А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
34 (D)Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?
35 Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.
37 Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,
38 (E)за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“
39 Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:
40 (F)„Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“.
41 Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.
42 Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 (G)защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
44 А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;
45 и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.
46 (H)Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.
47 (I)И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.
48 (J)Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.
49 (K)Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.
50 И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.