Old/New Testament

Исус говори с жена от Самария

4 Фарисеите узнаха, че Исус приобщава към себе си и кръщава повече ученици от Йоан. ² (Въпреки че в действителност не самият Исус, а учениците му кръщаваха.) Когато чу какво се говори, ³ Исус напусна Юдея и отново се върна в Галилея. ⁴ На път за там трябваше да мине през Самария.

⁵ И така, той пристигна в един град в Самария на име Сихар, близо до нивата, която Яков беше дал на сина си Йосиф. ⁶ Там се намираше кладенецът на Яков и Исус, уморен от пътуването, седна край него. Беше около обяд. ⁷ Една самарянка дойде на кладенеца да извади вода. Исус й каза: „Дай ми да пийна малко вода!“ ⁸ (В същото време учениците му бяха отишли в града да купят храна.)

⁹ Самарянката го попита: „Как така ти, който си юдеин, искаш вода от мен, самарянката?“ (Юдеите не общуват със самаряните.^[a])

¹⁰ Исус й отговори: „Ако знаеше какво дава Бог и кой те моли за малко вода, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде жива вода.“

¹¹ Жената каза: „Господине, откъде ще вземеш тази жива вода? Кладенецът е дълбок, а ти нямаш дори ведро. ¹² Нима си по-велик от Яков, нашия праотец, който ни е дал този кладенец? Самият той е пил от него, синовете и животните му — също!“

¹³ Исус й отговори: „Всеки, който пие от тази вода, ще ожаднее отново. ¹⁴ Но този, който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да е жаден. Водата, която аз ще му дам, ще се превърне вътре в него в извор, от който ще блика вечен живот.“

¹⁵ Жената му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не изпитвам никога повече жажда и за да не трябва да идвам тук за вода.“

¹⁶ Той й каза: „Иди, извикай съпруга си и се върни тук.“

¹⁷ Жената отговори: „Аз нямам съпруг.“

Исус й каза: „Права си, като казваш, че нямаш съпруг. ¹⁸ Пет пъти си се омъжвала, а мъжът, с когото живееш сега, дори не ти е съпруг. Това, което каза, е истина.“

¹⁹ Жената отвърна: „Господине, виждам, че си пророк. ²⁰ Нашите деди са се покланяли на Бога на този хълм, а вие, юдеите, твърдите, че трябва да се покланяме в Ерусалим.“

²¹ „Повярвай ми, жено! — каза й Исус. — Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца. ²² Вие, самаряните, се покланяте на нещо, което не разбирате. Ние, юдеите, разбираме на какво се покланяме, защото спасението идва от юдеите. ²³ Но идва времето — то вече е настъпило — когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух^[b] и в истина. Именно такива хора Отец иска да му се покланят. ²⁴ Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“

²⁵ Жената каза: „Зная, че Месията ще дойде, този, когото наричат Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко.“

²⁶ „Аз съм този — каза й Исус. — Аз, който разговарям сега с теб.“

²⁷ В този момент учениците на Исус се върнаха от града и се учудиха, че той говори с жена. Но нито един от тях не го попита: „Какво искаш?“ или „Защо говориш с нея?“

²⁸ Жената остави стомната си, върна се в града и каза на хората: ²⁹ „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм извършила през живота си. Да не би той да е Месията?“ ³⁰ И хората излязоха от града и отидоха при него.